Разлика между версии на „Сеизмични въздействия“

От eurocode.bg
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 52: Ред 52:
 
|Сгради, чиято цялост по време на земетресения е от жизнено значение за защита на населението, например болници, противопожарна охрана, електроцентрали и др.
 
|Сгради, чиято цялост по време на земетресения е от жизнено значение за защита на населението, например болници, противопожарна охрана, електроцентрали и др.
 
|1,4
 
|1,4
 +
|}
 +
Стойностите на S, TB, TC и TD се определят от Таблица NA.3.2 от националното приложение, в зависимост от типа на земната основа и вида на спектъра. Сградите в България се изследват за два вида спектри: Вид1 и Вид3. Вид3 отчита влиянието на огнището във Вранча и се прилага за определена част от северна България.
 +
 +
{| class="wikitable"
 +
!Тип земна основа
 +
!S
 +
!TB
 +
!TC
 +
!TD
 +
|-
 +
|colspan=5|Вид1
 +
|-
 +
|A
 +
|1,00
 +
|0,10
 +
|0,30
 +
|2,00
 +
|-
 +
|B
 +
|1,30
 +
|0,10
 +
|0,40
 +
|2,00
 +
|-
 +
|C
 +
|1,20
 +
|0,10
 +
|0,50
 +
|2,00
 +
|-
 +
|D
 +
|1,00
 +
|0,10
 +
|0,60
 +
|2,00
 +
|-
 +
|E
 +
|1,20
 +
|0,10
 +
|0,50
 +
|2,00
 +
|-
 +
|colspan=5|Вид3
 +
|-
 +
|Всички
 +
|1,00
 +
|0,20
 +
|1,00
 +
|2,00
 
|}
 
|}
  
Ред 58: Ред 107:
 
{| class="wikitable"
 
{| class="wikitable"
 
!Вид спектър
 
!Вид спектър
!agv/ag
+
!a<sub>gv</sub>/a<sub>g</sub>
 
!TB
 
!TB
 
!TC
 
!TC
Ред 82: Ред 131:
 
!rowspan=2|Описание на почвения профил
 
!rowspan=2|Описание на почвения профил
 
!colspan=3|Показатели  
 
!colspan=3|Показатели  
!VS,30<br />[m/s]
+
|-
!NSPT<br />[удари/<br />30 cm]
+
!V<sub>S,30</sub><br />[m/s]
!CU<br />[kPa]
+
!N<sub>SPT</sub><br />[удари/<br />30 cm]
 +
!C<sub>U</sub><br />[kPa]
 
|-
 
|-
 
|A
 
|A
Ред 111: Ред 161:
 
|-
 
|-
 
|E
 
|E
|Почвени профили, изградени от пластове тип C или D и с мощ-ност от 5 m до 20 m, лежащи върху корава основа с VS > 800 m/s
+
|Почвени профили, изградени от пластове тип C или D и с мощност от 5 m до 20 m, лежащи върху корава основа с VS > 800 m/s
 
|}
 
|}
  
 
Коефициентът на поведение q зависи от способността на конструкцията да разсейва сеизмична енергия чрез нееластична работа. Определя се в зависимост от вида на конструкцията и избрания клас на дуктилност съгласно БДС EN 1998-1:2004, т. 5.2.2.2:
 
Коефициентът на поведение q зависи от способността на конструкцията да разсейва сеизмична енергия чрез нееластична работа. Определя се в зависимост от вида на конструкцията и избрания клас на дуктилност съгласно БДС EN 1998-1:2004, т. 5.2.2.2:
  
q = qo kw ≥1,5 kw = (1+&alpha;o)/3 1,0 &alpha;o = hwi / lwi hwi ,lwi – височина и дължина на шайбата
+
q = q<sub>o</sub>k<sub>w</sub> &ge; 1,5
 +
 
 +
k<sub>w</sub> = (1 + &alpha;<sub>o</sub>)/3 &le; 1,0
 +
 
 +
&alpha;<sub>o</sub> = h<sub>wi</sub>/l<sub>wi</sub>
 +
 
 +
h<sub>wi</sub> ,l<sub>wi</sub> – височина и дължина на шайбата
  
 
{| class="wikitable"
 
{| class="wikitable"
 
!rowspan=2|Вид на конструкцията
 
!rowspan=2|Вид на конструкцията
!colspan=2|Стойности на qo
+
!colspan=2|Стойности на q<sub>o</sub>
 +
|-
 
!DCM
 
!DCM
 
!DCH
 
!DCH
 
|-
 
|-
 
|Рамкова система, смесена система, система със свързани стени
 
|Рамкова система, смесена система, система със свързани стени
|3,0&alpha;u/&alpha;1
+
|3,0&alpha;<sub>u</sub>/&alpha;<sub>1</sub>
|4,5&alpha;u/&alpha;1
+
|4,5&alpha;<sub>u</sub>/&alpha;<sub>1</sub>
 
|-
 
|-
 
|Стенна система с несвързани стени (отделни шайби)
 
|Стенна система с несвързани стени (отделни шайби)
 
|3,0
 
|3,0
|4,0&alpha;u/&alpha;1
+
|4,0&alpha;<sub>u</sub>/&alpha;<sub>1</sub>
 
|-
 
|-
 
|Усукващо деформируема система
 
|Усукващо деформируема система
Ред 141: Ред 198:
 
|}
 
|}
  
Стойностите на коефициента &alpha;u/&alpha;1 могат да се определят приблизително съгласно таблицата:
+
Стойностите на коефициента &alpha;<sub>u</sub>/&alpha;<sub>1</sub> могат да се определят приблизително съгласно таблицата:
  
 
{| class="wikitable"
 
{| class="wikitable"
 
!Вид на конструкцията
 
!Вид на конструкцията
!&alpha;u/&alpha;1
+
!&alpha;<sub>u</sub>/&alpha;<sub>1</sub>
 
|-
 
|-
 
|Рамкови или еквивалентни на рамкови смесени системи:<br />- едноетажни сгради<br />- многоетажни, едноотворни рамки<br />- многоетажни, многоотворни рамки или еквивалентни на рамкови смесени системи
 
|Рамкови или еквивалентни на рамкови смесени системи:<br />- едноетажни сгради<br />- многоетажни, едноотворни рамки<br />- многоетажни, многоотворни рамки или еквивалентни на рамкови смесени системи
Ред 156: Ред 213:
 
|}
 
|}
  
За нерегулярна в план сграда се допуска да се използва приблизителна стойност на &alpha;u/&alpha;1, равна на средната стойност от 1 и стойността, дадена за съответната регулярна конструктивна система.  
+
За нерегулярна в план сграда се допуска да се използва приблизителна стойност на &alpha;<sub>u</sub>/&alpha;<sub>1</sub>, равна на средната стойност от 1 и стойността, дадена за съответната регулярна конструктивна система.  
  
 
==Определяне на масите==
 
==Определяне на масите==
 
Масата на етаж k се определя по формулата:
 
Масата на етаж k се определя по формулата:
 +
 
Mk = &Sigma;Gkj "+" &Sigma;&psi;E,i&middot;Qk,i, където
 
Mk = &Sigma;Gkj "+" &Sigma;&psi;E,i&middot;Qk,i, където
 +
 
ΣGkj включва собственото тегло и постоянните натоварвания, а Qk,i - полезните натоварвания, приложени върху етажа. Коефициентите &psi;E,i се получават по формулата:
 
ΣGkj включва собственото тегло и постоянните натоварвания, а Qk,i - полезните натоварвания, приложени върху етажа. Коефициентите &psi;E,i се получават по формулата:
 +
 
&psi;E,i = &phi;&middot;&psi;<sub>2,i</sub>
 
&psi;E,i = &phi;&middot;&psi;<sub>2,i</sub>
Коефициентите &psi;<sub>2,i</sub> отчитат квазипостоянната стойност на натоварването. Отчитат се от таблица Таблица NА.А1.1 на националното преложение към БДС EN 1990. Стойностите на &phi; са дадени в Таблица 4.2 на БДС EN 1998-1:2004, както следва:
+
 
 +
Коефициентите &psi;<sub>2,i</sub> отчитат квазипостоянната стойност на натоварването и се определят от Таблица NА.А1.1 на БДС EN 1990-NA. Стойностите на &phi; са дадени в Таблица 4.2 на БДС EN 1998-1:2004, както следва:
 +
 
 
{| class="wikitable"
 
{| class="wikitable"
 
!Вид на временното натоварване
 
!Вид на временното натоварване
Ред 169: Ред 231:
 
!&phi;
 
!&phi;
 
|-
 
|-
Категории А-C Покрив 1,0
+
|Категории А-C
 +
|Покрив
 +
|1,0
 
|-
 
|-
 
|
 
|
Ред 186: Ред 250:
 
==Комбиниране на усилията==
 
==Комбиниране на усилията==
  
Тя трябва да съответства на сеизмичната комбинация:
+
Комбинирането на усилията от сеизмично въздействие се извършва по формулата:
 
ΣGkj "+" Σψ2,i •Qk,i "+" AEd.
 
ΣGkj "+" Σψ2,i •Qk,i "+" AEd.

Версия от 20:50, 6 април 2014

Изчислителен спектър на реагиране

Стойностите на спектралните ускорения Sd(T) в хоризонтално направление се получават в зависимост от периода, съгласно БДС EN 1998-1:2004 т. 3.2.2.5 (4)P, както следва:

Sd(T) = agS·[2/3 + T/TB(2.5/q - 2/3)] при 0 ≤ T ≤ TB;
Sd(T) = agS·2.5/q при TB ≤ T ≤ TC;
Sd(T) = agS·2.5/q·TC/T при TC ≤ T ≤ TD;
Sd(T) = agS·2.5/q·TCTD/T2 при TD ≤ T.

В горните формули са използнати следните означениея:

T – период на трептене на съответната форма;
ag – изчислителното ускорение на земната основа ag = agRγI;
TB – начало на участъка с постоянно спектрално ускорение;
TC – край на участъка с постоянно спектрално ускорение;
TD – начало на участъка с постоянно преместване;
S – почвен коефициент;
q – коефициент на поведение;
β – коефициент за минимална стойност на изчислителния спектър;
γI – коефициент на значимост.

Стойностите на agR се определят в зависимост от местоположението на обекта от картата в Приложение NA.D на БДС EN 1998-1:2005/NA:2012 за период на повторяемост 475 г. Стойностите на коефициента на значимост се избират в зависимост от класа на значимост на сградата от Таблица NA.4.3 на националното приложение:

Клас Сгради γI
I Сгради с малка значимост за обществена безопасност, например селскостопански сгради и др. 0,8
II Обикновени сгради, непринадлежащи към другите категории 1,0
III Сгради, чиято сеизмична носеща способност е от значение от гледна точка на последиците от пълно разрушение, например училища, зали, културни институции и др. 1,2
IV Сгради, чиято цялост по време на земетресения е от жизнено значение за защита на населението, например болници, противопожарна охрана, електроцентрали и др. 1,4

Стойностите на S, TB, TC и TD се определят от Таблица NA.3.2 от националното приложение, в зависимост от типа на земната основа и вида на спектъра. Сградите в България се изследват за два вида спектри: Вид1 и Вид3. Вид3 отчита влиянието на огнището във Вранча и се прилага за определена част от северна България.

Тип земна основа S TB TC TD
Вид1
A 1,00 0,10 0,30 2,00
B 1,30 0,10 0,40 2,00
C 1,20 0,10 0,50 2,00
D 1,00 0,10 0,60 2,00
E 1,20 0,10 0,50 2,00
Вид3
Всички 1,00 0,20 1,00 2,00

За вертикалната компонента на изчислителния спектър се използват същите формули като за хоризонталната при положение, че ag се замести с agv, чиито стойности се определят съгласно Таблица NA.3.4:

Вид спектър agv/ag TB TC TD
Вид1 0,85 0,10 0,40 2,00
Вид2 0,85 0,20 0,60 2,00

Типовете земна основа са дадени в Таблица NA.3.1:

Тип
земна
основа
Описание на почвения профил Показатели
VS,30
[m/s]
NSPT
[удари/
30 cm]
CU
[kPa]
A Скала или други скални образувания, включваща най-много 5 m по-слаби повърхностни видове > 800 - -
B Много плътни пясъци, чакъли или много твърда глина с мощност няколко десетки метра, характеризиращи се с нарастващи почвени показатели в дълбочина 360-800 > 50 > 250
C Мощни депозити от плътни до средно плътни пясъци, чакъли или твърдо-пластична глина с мощност от няколко десетки до стотици метри 180-360 15-50 70-250
D Депозити от рохки до средноплътни несвързани почви (със или без свързани в тях прослойки) или депозити от предимно меки до твърдо-пластични свързани почви < 180 < 15 < 70
E Почвени профили, изградени от пластове тип C или D и с мощност от 5 m до 20 m, лежащи върху корава основа с VS > 800 m/s

Коефициентът на поведение q зависи от способността на конструкцията да разсейва сеизмична енергия чрез нееластична работа. Определя се в зависимост от вида на конструкцията и избрания клас на дуктилност съгласно БДС EN 1998-1:2004, т. 5.2.2.2:

q = qokw ≥ 1,5

kw = (1 + αo)/3 ≤ 1,0

αo = hwi/lwi

hwi ,lwi – височина и дължина на шайбата

Вид на конструкцията Стойности на qo
DCM DCH
Рамкова система, смесена система, система със свързани стени 3,0αu1 4,5αu1
Стенна система с несвързани стени (отделни шайби) 3,0 4,0αu1
Усукващо деформируема система 2,0 3,0
Система обърнато махало 1,5 2,0

Стойностите на коефициента αu1 могат да се определят приблизително съгласно таблицата:

Вид на конструкцията αu1
Рамкови или еквивалентни на рамкови смесени системи:
- едноетажни сгради
- многоетажни, едноотворни рамки
- многоетажни, многоотворни рамки или еквивалентни на рамкови смесени системи

1,1
1,2
1,3
Стенни или еквивалентни на стенни смесени системи
- стенни системи само с две отделни стени за хоризонтално направление
- други стенни системи с отделни стени (шайби)
- еквивалентни на стенни смесени системи или стенни системи със свързани стени

1,0
1,1
1,2

За нерегулярна в план сграда се допуска да се използва приблизителна стойност на αu1, равна на средната стойност от 1 и стойността, дадена за съответната регулярна конструктивна система.

Определяне на масите

Масата на етаж k се определя по формулата:

Mk = ΣGkj "+" ΣψE,i·Qk,i, където

ΣGkj включва собственото тегло и постоянните натоварвания, а Qk,i - полезните натоварвания, приложени върху етажа. Коефициентите ψE,i се получават по формулата:

ψE,i = φ·ψ2,i

Коефициентите ψ2,i отчитат квазипостоянната стойност на натоварването и се определят от Таблица NА.А1.1 на БДС EN 1990-NA. Стойностите на φ са дадени в Таблица 4.2 на БДС EN 1998-1:2004, както следва:

Категории D-F и архиви
Вид на временното натоварване Етаж φ
Категории А-C Покрив 1,0
Етажи с взаимно зависимо обитаване 0,8
Независимо обитавани етажи 0,5
1,0

Комбиниране на усилията

Комбинирането на усилията от сеизмично въздействие се извършва по формулата: ΣGkj "+" Σψ2,i •Qk,i "+" AEd.