Разлика между версии на „Сеизмични въздействия“

От eurocode.bg
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 29: Ред 29:
  
 
Стойностите на a<sub>gR</sub> се определят в зависимост от местоположението на обекта от картата в Приложение NA.D на БДС EN 1998-1:2005/NA:2012 за период на повторяемост 475 г. Стойностите на коефициента на значимост се избират в зависимост от класа на значимост на сградата от Таблица NA.4.3 на националното приложение:
 
Стойностите на a<sub>gR</sub> се определят в зависимост от местоположението на обекта от картата в Приложение NA.D на БДС EN 1998-1:2005/NA:2012 за период на повторяемост 475 г. Стойностите на коефициента на значимост се избират в зависимост от класа на значимост на сградата от Таблица NA.4.3 на националното приложение:
 +
 
{| class="wikitable" width="600px"
 
{| class="wikitable" width="600px"
 
|-
 
|-
Ред 52: Ред 53:
 
|1,4
 
|1,4
 
|}
 
|}
 +
 +
За вертикалната компонента на изчислителния спектър се използват същите формули като за хоризонталната при положение, че ag се замести с agv, чиито стойности се определят съгласно Таблица NA.3.4:
 +
 +
{| class="wikitable"
 +
!Вид спектър
 +
!agv/ag
 +
!TB
 +
!TC
 +
!TD
 +
|-
 +
|Вид1
 +
|0,85
 +
|0,10
 +
|0,40
 +
|2,00
 +
|-
 +
|Вид2
 +
|0,85
 +
|0,20
 +
|0,60
 +
|2,00
 +
|}
 +
 +
Типовете земна основа са дадени в Таблица NA.3.1:
 +
{| class="wikitable"
 +
!Тип<br />земна<br />основа
 +
!Описание на почвения профил
 +
!Показатели
 +
!VS,30<br />[m/s]
 +
!NSPT<br />[удари/<br />30 cm]
 +
!CU<br />[kPa]
 +
|-
 +
|A
 +
|Скала или други скални образувания, включваща най-много 5 m по-слаби повърхностни видове
 +
| > 800
 +
| -
 +
| -
 +
|-
 +
|B
 +
|Много плътни пясъци, чакъли или много твърда глина с мощност няколко десетки метра, характеризиращи се с нарастващи почвени показатели в дълбочина
 +
| 360-800
 +
| > 50
 +
| > 250
 +
|-
 +
|C
 +
|Мощни депозити от плътни до средно плътни пясъци, чакъли или твърдо-пластична глина с мощност от няколко десетки до стотици метри
 +
| 180-360
 +
| 15-50
 +
| 70-250
 +
|-
 +
|D
 +
|Депозити от рохки до средноплътни несвързани почви (със или без свързани в тях прослойки) или депозити от предимно меки до твърдо-пластични свързани почви
 +
| < 180
 +
| < 15
 +
| < 70
 +
|-
 +
|E
 +
|Почвени профили, изградени от пластове тип C или D и с мощ-ност от 5 m до 20 m, лежащи върху корава основа с VS > 800 m/s
 +
|}
 +
 +
Коефициентът на поведение q зависи от способността на конструкцията да разсейва сеизмична енергия чрез нееластична работа. Определя се в зависимост от вида на конструкцията и избрания клас на дуктилност съгласно БДС EN 1998-1:2004, т. 5.2.2.2:
 +
 +
q = qo kw ≥1,5 kw = (1+&alpha;o)/3 ≤ 1,0 &alpha;o = hwi / lwi hwi ,lwi – височина и дължина на шайбата
 +
 +
{| class="wikitable"
 +
!rowspan=2|Вид на конструкцията
 +
!colspan=2|Стойности на qo
 +
!DCM
 +
!DCH
 +
|-
 +
|Рамкова система, смесена система, система със свързани стени
 +
|3,0&alpha;u/&alpha;1
 +
|4,5&alpha;u/&alpha;1
 +
|-
 +
|Стенна система с несвързани стени (отделни шайби)
 +
|3,0
 +
|4,0&alpha;u/&alpha;1
 +
|-
 +
|Усукващо деформируема система
 +
|2,0
 +
|3,0
 +
|-
 +
|Система обърнато махало
 +
|1,5
 +
|2,0
 +
|}
 +
 +
Стойностите на коефициента &alpha;u/&alpha;1 могат да се определят приблизително съгласно таблицата:
 +
 +
{| class="wikitable"
 +
!Вид на конструкцията
 +
!&alpha;u/&alpha;1
 +
|-
 +
|Рамкови или еквивалентни на рамкови смесени системи:<br />- едноетажни сгради<br />- многоетажни, едноотворни рамки<br />- многоетажни, многоотворни рамки или еквивалентни на рамкови смесени системи
 +
|-
 +
| <br />1,1<br />1,2<br />1,3
 +
|-
 +
|Стенни или еквивалентни на стенни смесени системи<br />- стенни системи само с две отделни стени за хоризонтално направление<br />- други стенни системи с отделни стени (шайби)<br />- еквивалентни на стенни смесени системи или стенни системи със свързани стени<br />
 +
|-
 +
| <br />1,0<br />1,1<br />1,2
 +
|}
 +
 +
За нерегулярна в план сграда се допуска да се използва приблизителна стойност на &alpha;u/&alpha;1, равна на средната стойност от 1 и стойността, дадена за съответната регулярна конструктивна система.
 +
 +
==Определяне на масите==
 +
Масата на етаж k се определя по формулата:
 +
Mk = &Sigma;Gkj "+" &Sigma;&psi;E,i&middot;Qk,i, където
 +
ΣGkj включва собственото тегло и постоянните натоварвания, а Qk,i - полезните натоварвания, приложени върху етажа. Коефициентите &psi;E,i се получават по формулата:
 +
&psi;E,i = &phi;&middot;&psi;<sub>2,i</sub>
 +
Коефициентите &psi;<sub>2,i</sub> отчитат квазипостоянната стойност на натоварването. Отчитат се от таблица Таблица NА.А1.1 на националното преложение към БДС EN 1990. Стойностите на &phi; са дадени в Таблица 4.2 на БДС EN 1998-1:2004, както следва:
 +
{| class="wikitable"
 +
!Вид на временното натоварване
 +
!Етаж
 +
!&phi;
 +
|-
 +
Категории А-C Покрив 1,0
 +
|-
 +
|
 +
|Етажи с взаимно зависимо обитаване
 +
|0,8
 +
|-
 +
|
 +
|Независимо обитавани етажи
 +
|0,5
 +
|-
 +
Категории D-F и архиви
 +
|
 +
|1,0
 +
|}
 +
 +
==Комбиниране на усилията==
 +
 +
Тя трябва да съответства на сеизмичната комбинация:
 +
ΣGkj "+" Σψ2,i •Qk,i "+" AEd.

Версия от 20:34, 6 април 2014

Изчислителен спектър на реагиране

Стойностите на спектралните ускорения Sd(T) в хоризонтално направление се получават в зависимост от периода, съгласно БДС EN 1998-1:2004 т. 3.2.2.5 (4)P, както следва:

Sd(T) = agS·[2/3 + T/TB(2.5/q - 2/3)] при 0 ≤ T ≤ TB;
Sd(T) = agS·2.5/q при TB ≤ T ≤ TC;
Sd(T) = agS·2.5/q·TC/T при TC ≤ T ≤ TD;
Sd(T) = agS·2.5/q·TCTD/T2 при TD ≤ T.

В горните формули са използнати следните означениея:

T – период на трептене на съответната форма;
ag – изчислителното ускорение на земната основа ag = agRγI;
TB – начало на участъка с постоянно спектрално ускорение;
TC – край на участъка с постоянно спектрално ускорение;
TD – начало на участъка с постоянно преместване;
S – почвен коефициент;
q – коефициент на поведение;
β – коефициент за минимална стойност на изчислителния спектър;
γI – коефициент на значимост.

Стойностите на agR се определят в зависимост от местоположението на обекта от картата в Приложение NA.D на БДС EN 1998-1:2005/NA:2012 за период на повторяемост 475 г. Стойностите на коефициента на значимост се избират в зависимост от класа на значимост на сградата от Таблица NA.4.3 на националното приложение:

Клас Сгради γI
I Сгради с малка значимост за обществена безопасност, например селскостопански сгради и др. 0,8
II Обикновени сгради, непринадлежащи към другите категории 1,0
III Сгради, чиято сеизмична носеща способност е от значение от гледна точка на последиците от пълно разрушение, например училища, зали, културни институции и др. 1,2
IV Сгради, чиято цялост по време на земетресения е от жизнено значение за защита на населението, например болници, противопожарна охрана, електроцентрали и др. 1,4

За вертикалната компонента на изчислителния спектър се използват същите формули като за хоризонталната при положение, че ag се замести с agv, чиито стойности се определят съгласно Таблица NA.3.4:

Вид спектър agv/ag TB TC TD
Вид1 0,85 0,10 0,40 2,00
Вид2 0,85 0,20 0,60 2,00

Типовете земна основа са дадени в Таблица NA.3.1:

Тип
земна
основа
Описание на почвения профил Показатели VS,30
[m/s]
NSPT
[удари/
30 cm]
CU
[kPa]
A Скала или други скални образувания, включваща най-много 5 m по-слаби повърхностни видове > 800 - -
B Много плътни пясъци, чакъли или много твърда глина с мощност няколко десетки метра, характеризиращи се с нарастващи почвени показатели в дълбочина 360-800 > 50 > 250
C Мощни депозити от плътни до средно плътни пясъци, чакъли или твърдо-пластична глина с мощност от няколко десетки до стотици метри 180-360 15-50 70-250
D Депозити от рохки до средноплътни несвързани почви (със или без свързани в тях прослойки) или депозити от предимно меки до твърдо-пластични свързани почви < 180 < 15 < 70
E Почвени профили, изградени от пластове тип C или D и с мощ-ност от 5 m до 20 m, лежащи върху корава основа с VS > 800 m/s

Коефициентът на поведение q зависи от способността на конструкцията да разсейва сеизмична енергия чрез нееластична работа. Определя се в зависимост от вида на конструкцията и избрания клас на дуктилност съгласно БДС EN 1998-1:2004, т. 5.2.2.2:

q = qo kw ≥1,5 kw = (1+αo)/3 ≤ 1,0 αo = hwi / lwi hwi ,lwi – височина и дължина на шайбата

Вид на конструкцията Стойности на qo DCM DCH
Рамкова система, смесена система, система със свързани стени 3,0αu/α1 4,5αu/α1
Стенна система с несвързани стени (отделни шайби) 3,0 4,0αu/α1
Усукващо деформируема система 2,0 3,0
Система обърнато махало 1,5 2,0

Стойностите на коефициента αu/α1 могат да се определят приблизително съгласно таблицата:

Вид на конструкцията αu/α1
Рамкови или еквивалентни на рамкови смесени системи:
- едноетажни сгради
- многоетажни, едноотворни рамки
- многоетажни, многоотворни рамки или еквивалентни на рамкови смесени системи

1,1
1,2
1,3
Стенни или еквивалентни на стенни смесени системи
- стенни системи само с две отделни стени за хоризонтално направление
- други стенни системи с отделни стени (шайби)
- еквивалентни на стенни смесени системи или стенни системи със свързани стени

1,0
1,1
1,2

За нерегулярна в план сграда се допуска да се използва приблизителна стойност на αu/α1, равна на средната стойност от 1 и стойността, дадена за съответната регулярна конструктивна система.

Определяне на масите

Масата на етаж k се определя по формулата: Mk = ΣGkj "+" ΣψE,i·Qk,i, където ΣGkj включва собственото тегло и постоянните натоварвания, а Qk,i - полезните натоварвания, приложени върху етажа. Коефициентите ψE,i се получават по формулата: ψE,i = φ·ψ2,i Коефициентите ψ2,i отчитат квазипостоянната стойност на натоварването. Отчитат се от таблица Таблица NА.А1.1 на националното преложение към БДС EN 1990. Стойностите на φ са дадени в Таблица 4.2 на БДС EN 1998-1:2004, както следва:

Категории А-C Покрив 1,0 Категории D-F и архиви
Вид на временното натоварване Етаж φ
Етажи с взаимно зависимо обитаване 0,8
Независимо обитавани етажи 0,5
1,0

Комбиниране на усилията

Тя трябва да съответства на сеизмичната комбинация: ΣGkj "+" Σψ2,i •Qk,i "+" AEd.