Преглед на кода на Сеизмични въздействия

==Изчислителен спектър на реагиране==

Стойностите на спектралните ускорения ''S''<sub>d</sub>(''T'') в хоризонтално направление се получават в зависимост от периода, съгласно БДС EN 1998-1:2004 т. 3.2.2.5 (4)P, както следва:
{|
|
{|
|-
| ''S''<sub>d</sub>(''T'') = ''a''<sub>g</sub>''S''&middot;[2/3 + ''T''/''T''<sub>B</sub>(2.5/''q'' - 2/3)]
| при 0 &le; ''T'' &le; ''T''<sub>B</sub>;
|-
| ''S''<sub>d</sub>(''T'') = ''a''<sub>g</sub>''S''&middot;2.5/''q''
| при ''T''<sub>B</sub> &le; ''T'' &le; ''T''<sub>C</sub>;
|-
| ''S''<sub>d</sub>(''T'') = ''a''<sub>g</sub>''S''&middot;2.5/''q''&middot;''T''<sub>C</sub>/''T'' &ge; ''&beta;''&middot;''a''<sub>g</sub>
| при ''T''<sub>C</sub> &le; ''T'' &le; ''T''<sub>D</sub>;
|-
| ''S''<sub>d</sub>(''T'') = ''a''<sub>g</sub>''S''&middot;2.5/''q''&middot;''T''<sub>C</sub>''T''<sub>D</sub>/''T''<sup>2</sup> &ge; ''&beta;''&middot;''a''<sub>g</sub>
| при ''T''<sub>D</sub> &le; ''T''.
|}

В горните формули са използнати следните означениея:
:''T'' – период на трептене на съответната форма;
:''a''<sub>g</sub> – изчислителното ускорение на земната основа ''a''<sub>g</sub> = ''a''<sub>gR</sub>''&gamma;''<sub>I</sub>;
:''T''<sub>B</sub> – начало на участъка с постоянно спектрално ускорение;
:''T''<sub>C</sub> – край на участъка с постоянно спектрално ускорение;
:''T''<sub>D</sub> – начало на участъка с постоянно преместване;
:''S'' – почвен коефициент;
:''q'' – коефициент на поведение;
:''&beta;'' – коефициент за минимална стойност на изчислителния спектър;
:''&gamma;''<sub>I</sub> – коефициент на значимост.

|[[Файл:EC8_spectrum.png]]
|}

Стойностите на ''a''<sub>gR</sub> се определят в зависимост от местоположението на обекта от картата в Приложение NA.D на БДС EN 1998-1:2005/NA:2012 за период на повторяемост 475 г. Стойностите на коефициента на значимост се избират в зависимост от класа на значимост на сградата от Таблица NA.4.3 на националното приложение:

{| class="wikitable" width="400px"
|-
!Клас
!Сгради
!''&gamma;''<sub>I</sub>
|-
|-
|I
|Сгради с малка значимост за обществена безопасност, например селскостопански сгради и др.
|0,8
|-
|II
|Обикновени сгради, непринадлежащи към другите категории
|1,0
|-
|III
|Сгради, чиято сеизмична носеща способност е от значение от гледна точка на последиците от пълно разрушение, например училища, зали, културни институции и др.
|1,2
|-
|IV
|Сгради, чиято цялост по време на земетресения е от жизнено значение за защита на населението, например болници, противопожарна охрана, електроцентрали и др.	
|1,4
|}
Стойностите на ''S'', ''T''<sub>B</sub>, ''T''<sub>C</sub> и ''T''<sub>D</sub> се определят от Таблица NA.3.2 от националното приложение, в зависимост от типа на земната основа и вида на спектъра. Сградите в България се изследват за два вида спектри: Вид1 и Вид3. Вид3 отчита влиянието на огнището във Вранча и се прилага за определена част от северна България.

{| class="wikitable" width="400px"
!Тип земна основа
!''S''
!''T''<sub>B</sub>
!''T''<sub>C</sub>
!''T''<sub>D</sub>
|-
!colspan=5|Вид1
|-
|A 
|1,00 
|0,10
|0,30
|2,00
|-
|B 
|1,30
|0,10
|0,40
|2,00
|-
|C 
|1,20
|0,10
|0,50
|2,00 
|-
|D 
|1,00
|0,10
|0,60
|2,00
|-
|E 
|1,20
|0,10
|0,50
|2,00
|-
!colspan=5|Вид3
|-
|Всички 
|1,00 
|0,20
|1,00
|2,00
|}

За вертикалната компонента на изчислителния спектър се използват същите формули като за хоризонталната при положение, че ''a''<sub>g</sub> се замести с ''a''<sub>gv</sub>, чиито стойности се определят съгласно Таблица NA.3.4:

{| class="wikitable" width = "400px"
!Вид спектър
!''a''<sub>gv</sub>/''a''<sub>g</sub>
!''T''<sub>B</sub>
!''T''<sub>C</sub>
!''T''<sub>D</sub>
|-
|Вид1
|0,85
|0,10
|0,40
|2,00
|-
|Вид2
|0,85
|0,20
|0,60
|2,00
|}

Типовете земна основа са дадени в Таблица NA.3.1:

{| class="wikitable" width = "600px"
!rowspan=2|Тип<br />земна<br />основа
!rowspan=2|Описание на почвения профил
!colspan=3|Показатели 
|-
!''V''<sub>S,30</sub><br />[m/s]
!''N''<sub>SPT</sub><br />[удари/<br />30 cm]
!''C''<sub>U</sub><br />[kPa]
|-
|A
|Скала или други скални образувания, включваща най-много 5 m по-слаби повърхностни видове
| > 800
| -
| -
|-
|B
|Много плътни пясъци, чакъли или много твърда глина с мощност няколко десетки метра, характеризиращи се с нарастващи почвени показатели в дълбочина
| 360-800
| > 50
| > 250
|-
|C 
|Мощни депозити от плътни до средно плътни пясъци, чакъли или твърдо-пластична глина с мощност от няколко десетки до стотици метри 
| 180-360
| 15-50
| 70-250
|-
|D
|Депозити от рохки до средноплътни несвързани почви (със или без свързани в тях прослойки) или депозити от предимно меки до твърдо-пластични свързани почви 
| < 180
| < 15
| < 70
|-
|E
|Почвени профили, изградени от пластове тип C или D и с мощност от 5 m до 20 m, лежащи върху корава основа с VS > 800 m/s 			
|}

Коефициентът на поведение ''q'' зависи от способността на конструкцията да разсейва сеизмична енергия чрез нееластична работа. Определя се в зависимост от вида на конструкцията и избрания клас на дуктилност съгласно БДС EN 1998-1:2004, т. 5.2.2.2:

''q'' = ''q''<sub>o</sub>''k''<sub>w</sub> &ge; 1,5

''k''<sub>w</sub> = (1 + ''&alpha;''<sub>o</sub>)/3 &le; 1,0

''&alpha;''<sub>o</sub> = ''h''<sub>wi</sub>/''l''<sub>wi</sub>

''h''<sub>wi</sub> ,''l''<sub>wi</sub> – височина и дължина на шайбата

{| class="wikitable" width="600px"
!rowspan=2|Вид на конструкцията
!colspan=2|Стойности на ''q''<sub>o</sub>
|-
!DCM
!DCH
|-
|Рамкова система, смесена система, система със свързани стени
|3,0''&alpha;''<sub>u</sub>/''&alpha;''<sub>1</sub>
|4,5''&alpha;''<sub>u</sub>/''&alpha;''<sub>1</sub>
|-
|Стенна система с несвързани стени (отделни шайби)
|3,0
|4,0''&alpha;''<sub>u</sub>/''&alpha;''<sub>1</sub>
|-
|Усукващо деформируема система
|2,0
|3,0
|-
|Система обърнато махало
|1,5
|2,0
|}

Стойностите на коефициента ''&alpha;''<sub>u</sub>/''&alpha;''<sub>1</sub> могат да се определят приблизително съгласно таблицата:

{| class="wikitable" width = "600px"
!Вид на конструкцията
!''&alpha;''<sub>u</sub>/''&alpha;''<sub>1</sub>
|-
|Рамкови или еквивалентни на рамкови смесени системи:<br />-	едноетажни сгради<br />-	многоетажни, едноотворни рамки<br />-	многоетажни, многоотворни рамки или еквивалентни на рамкови смесени системи	
| <br />1,1<br />1,2<br />1,3
|-
|Стенни или еквивалентни на стенни смесени системи<br />-	стенни системи само с две отделни стени за хоризонтално направление<br />-	други стенни системи с отделни стени (шайби)<br />-	еквивалентни на стенни смесени системи или стенни системи със свързани стени<br />	
| <br />1,0<br />1,1<br />1,2
|}

За нерегулярна в план сграда се допуска да се използва приблизителна стойност на ''&alpha;''<sub>u</sub>/''&alpha;''<sub>1</sub>, равна на средната стойност от 1 и стойността, дадена за съответната регулярна конструктивна система. 

==Определяне на масите==
Масата на етаж k се определя по формулата:

''M''<sub>k</sub> = &Sigma;''G''<sub>kj</sub> "+" &Sigma;''&psi;''<sub>E,i</sub>&middot;''Q''<sub>k,i</sub>, където

&Sigma;''G''<sub>kj</sub> включва собственото тегло и постоянните натоварвания, а ''Q''<sub>k,i</sub> - полезните натоварвания, приложени върху етажа. Коефициентите ''&psi;''<sub>E,i</sub> се получават по формулата:

''&psi;''<sub>E,i</sub> = ''&phi;''&middot;''&psi;''<sub>2,i</sub>

Коефициентите ''&psi;''<sub>2,i</sub> отчитат квазипостоянната стойност на натоварването и се определят от Таблица NА.А1.1 на БДС EN 1990-NA. Стойностите на ''&phi;'' са дадени в Таблица 4.2 на БДС EN 1998-1:2004, както следва:

{| class="wikitable" width = "400px"
!Вид на временното натоварване
!Етаж
!''&phi;''
|-
|Категории А-C
|Покрив
|1,0
|-
|	
|Етажи с взаимно зависимо обитаване
|0,8
|-
|	
|Независимо обитавани етажи
|0,5
|-
|Категории D-F и архиви
|
|1,0
|}

==Комбиниране на усилията==

Комбинирането на усилията от сеизмично въздействие се извършва по формулата:
&Sigma;''G''<sub>kj</sub> "+" &Sigma;''&psi;''<sub>2,i</sub>&middot;''Q''<sub>k,i</sub> "+" ''A''<sub>Ed</sub>. Означението ''A''<sub>Ed</sub> се отнася за ефектите от самото сеизмично въздействие.