Разлика между версии на „Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за усукващ момент“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Proektsoft (беседа | приноси) |
|||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
====Изчислителна процедура==== | ====Изчислителна процедура==== | ||
| − | |||
Срязващото напрежение в стена от сечението, което е подложено на усукване, се изчислява по формулата: | Срязващото напрежение в стена от сечението, което е подложено на усукване, се изчислява по формулата: | ||
| − | |||
:<math>\tau_{t,i}.t_{ef,i}=\frac{T_{Ed}}{2.A_k}</math> (6,26) от БДС EN 1992-1-1 | :<math>\tau_{t,i}.t_{ef,i}=\frac{T_{Ed}}{2.A_k}</math> (6,26) от БДС EN 1992-1-1 | ||
| − | |||
Срязващата сила <math>V_{Ed,i}</math> в стена <math>i</math> вседствие усукването се определя по формулата: | Срязващата сила <math>V_{Ed,i}</math> в стена <math>i</math> вседствие усукването се определя по формулата: | ||
| − | |||
:<math>V_{Ed,i}=\tau_{t,i}.t_{ef,i}.z_i</math> (6,27) от БДС EN 1992-1-1, където: | :<math>V_{Ed,i}=\tau_{t,i}.t_{ef,i}.z_i</math> (6,27) от БДС EN 1992-1-1, където: | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
::<math>T_{Ed}</math> - изчислителният усукващ момент (виж фигура 6,11); | ::<math>T_{Ed}</math> - изчислителният усукващ момент (виж фигура 6,11); | ||
| Ред 31: | Ред 23: | ||
:::<math>u</math> - външния периметър на напречното сечение; | :::<math>u</math> - външния периметър на напречното сечение; | ||
| + | Ефектите от усукване и срязване могат да се суперпонират както за плътни, така и за кухи елементи. Приема се един и същ ъгъл <math>\theta</math> на наклонените бетонни диагонали. | ||
| − | |||
Максималната носимоспособност на елемент, подложен на усукване и срязване, се определя от носимоспособността на натисковите диагонали (достатъчност на бетонното сечение). За да не се превиши тази носимоспособност, трябва да се удовлетвори условието: | Максималната носимоспособност на елемент, подложен на усукване и срязване, се определя от носимоспособността на натисковите диагонали (достатъчност на бетонното сечение). За да не се превиши тази носимоспособност, трябва да се удовлетвори условието: | ||
| − | |||
:<math>T_{Ed}/T_{Rd,max}+V_{Ed}/V_{Rd,max}\le1,0</math> (6,29) от БДС EN 1992-1-1, където: | :<math>T_{Ed}/T_{Rd,max}+V_{Ed}/V_{Rd,max}\le1,0</math> (6,29) от БДС EN 1992-1-1, където: | ||
| Ред 63: | Ред 54: | ||
::<math>V_{Rd,max}</math> - максималната носимоспособност на срязване според формула (6,9) или (6,14) от БДС EN 1992-1-1. За плътни сечения за определянето на <math>V_{Rd,max}</math> може да се използва пълната широчина на реброто. | ::<math>V_{Rd,max}</math> - максималната носимоспособност на срязване според формула (6,9) или (6,14) от БДС EN 1992-1-1. За плътни сечения за определянето на <math>V_{Rd,max}</math> може да се използва пълната широчина на реброто. | ||
| + | |||
| + | Необходимата площ на надлъжната армировка за усукване ∑<math>A_{sl}</math> се определя по следната формула: | ||
| + | |||
| + | :<math>\frac{\sum{A_{sl}}.f_{yd}}{u_k}=\frac{T_{Ed}}{2A_k}.\cot\theta</math> (6,28) от БДС EN 1992-1-1, където: | ||
| + | |||
| + | ::<math>u_k</math> - периметър на площта <math>A_k</math>; | ||
| + | |||
| + | ::<math>f_{yd}</math> - изчислителна граница на провлачване на надлъжната армировка; | ||
| + | |||
| + | ::<math>\theta</math> - наклон на натиснатите диагонали. | ||
Текуща версия към 18:04, 16 февруари 2020
Изчислителна процедура
Срязващото напрежение в стена от сечението, което е подложено на усукване, се изчислява по формулата:
- (6,26) от БДС EN 1992-1-1
Срязващата сила в стена вседствие усукването се определя по формулата:
- (6,27) от БДС EN 1992-1-1, където:
- - изчислителният усукващ момент (виж фигура 6,11);
- - площта на фигурата между осовите линии на свързаните помежду си стени, включително вътрешните кухини;
- - срязващото напрежение от усукване в стена ;
- - дължината на стената , измерена между пресечните точки със съседните стени (по осовите линии);
- - ефективната дебелина на стената. Тя се приема равна на , но не по-малко от два пъти разстоянието между ръба на сечението и центъра на надлъжната армировка. За кухи сечения, действителата дебелина е горната граница, където:
- - общата плош на сечението, заключено между външния периметър, включително вътрешните кухини.
- - външния периметър на напречното сечение;
Ефектите от усукване и срязване могат да се суперпонират както за плътни, така и за кухи елементи. Приема се един и същ ъгъл на наклонените бетонни диагонали.
Максималната носимоспособност на елемент, подложен на усукване и срязване, се определя от носимоспособността на натисковите диагонали (достатъчност на бетонното сечение). За да не се превиши тази носимоспособност, трябва да се удовлетвори условието:
- (6,29) от БДС EN 1992-1-1, където:
- - изчислителен усукващ момент;
- - изчислителната напречна сила;
- (6,30) от БДС EN 1992-1-1, където:
- - коефициент на намаляване на якостта на напукан от срязване бетон и се приема:
- - е в MPa (6,6N) от БДС EN 1992-1-1.
- - коефициент, който отчита напрегнатото състояние в натисковия пояс;
- Препоръчителната от БДС EN 1992-1-1 стойност на за конструкции без предварително напрягане се приема, както следва:
- за
- за (6,11aN) от БДС EN 1992-1-1
- за (6,11bN) от БДС EN 1992-1-1
- за (6,11cN) от БДС EN 1992-1-1, където:
- - средното напрежение на натиск в бетона, прието за положително, вследствие на изчислителната нормална сила. То се определя като средно за напречното сечение при вземане под внимание и на армировката.
- - максималната носимоспособност на срязване според формула (6,9) или (6,14) от БДС EN 1992-1-1. За плътни сечения за определянето на може да се използва пълната широчина на реброто.
Необходимата площ на надлъжната армировка за усукване ∑ се определя по следната формула:
- (6,28) от БДС EN 1992-1-1, където:
- - периметър на площта ;
- - изчислителна граница на провлачване на надлъжната армировка;
- - наклон на натиснатите диагонали.