eurocode.bg - Потребителски приноси [bg]

Начална страница

2023-05-11T07:29:17Z

Proektsoft:

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [https://eurocode.bg/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Този уеб сайт се разработва и поддържа от инж. Неделчо Ганчовски, с любезното съдействие на [https://proektsoft.bg/ Проектсофт ЕООД]. Справочникът е изграден на базата на [https://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==

*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[http://eurocode.bg/sections/sec-lib.html Библиотека стоманени профили]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

[[Литература]]

== Софтуер за проектиране по Еврокод ==

*[https://www.proektsoft.bg/bg/catalog/16.html PSCAD] - 3D моделиране и анализ на строителни конструкции на сгради
*[https://www.proektsoft.bg/bg/catalog/218.html Design Expert] - изчисляване, оразмеряване, конструиране и изчертаване на елементите на строителните конструкции
*[https://www.proektsoft.bg/bg/catalog/221.html.html Calcpad] - [https://www.proektsoft.bg/calcpad/Pricelist-2022-Calcpad.pdf Библиотека] от изчислителни записки за оразмеряване по Еврокод

== Полезни връзки ==

[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Начална страница

2023-05-11T07:28:08Z

Proektsoft:

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [https://eurocode.bg/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Този уеб сайт се разработва и поддържа от инж. Неделчо Ганчовски, с любезното съдействие на [https://proektsoft.bg/ Проектсофт ЕООД]. Справочникът е изграден на базата на [https://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==
*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[http://eurocode.bg/sections/sec-lib.html Библиотека стоманени профили]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

== Софтуер за проектиране по Еврокод ==
*[https://www.proektsoft.bg/bg/catalog/16.html PSCAD] - 3D моделиране и анализ на строителни конструкции на сгради
*[https://www.proektsoft.bg/bg/catalog/218.html Design Expert] - изчисляване, оразмеряване, конструиране и изчертаване на елементите на строителните конструкции
*[https://www.proektsoft.bg/bg/catalog/221.html.html Calcpad] - [https://www.proektsoft.bg/calcpad/Pricelist-2022-Calcpad.pdf Библиотека] от изчислителни записки за оразмеряване по Еврокод

[[Литература]]

== Полезни връзки ==
[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Начална страница

2023-05-10T16:11:50Z

Proektsoft:

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [https://eurocode.bg/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Този уеб сайт се разработва и поддържа от инж. Неделчо Ганчовски, с любезното съдействие на [https://proektsoft.bg/ Проектсофт ЕООД]. Справочникът е изграден на базата на [https://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==
*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[http://eurocode.bg/sections/sec-lib.html Библиотека стоманени профили]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

[[Литература]]

== Полезни връзки ==
[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Експлоатационни натоварвания

2021-09-07T13:52:57Z

Proektsoft:

Характеристичните стойности на експлоатационните натоварвания за сгради са дадени в БДС EN 1991-1-1 и националното приложение, в зависимост от категориите по експлоатация на натоварвания участък. Подовите конструкции трябва да се изследват и за местно натоварване от концентрирана сила Qk, което не се съчетава с равномерно разпределеното натоварване qk. Трябва да се отчита най-неблагоприятното разположение на натоварването за разглежданото усилие и сечение.
==Натоварвания в жилищни, обществени, търговски и административни сгради==
Категории участъци и експлоатационни натоварвания съгласно Таблици 6.1 и NA.6.2
{| class="wikitable"
!Кате- гория
!Участъци в помещения
!colspan="2"|Примери
!qk [kN/m2]
!Qk [kN]
|-
!rowspan="3"|А
|rowspan="3"|Помещения за живеене или обитаване
|rowspan="3"|Стаи в жилищни блокове и къщи; спални и зали в болници; спални в хотели и общежития; кухни и тоалетни.
| - подове
|2,0
|2,0
|-
| - стълбища
|3,0
|2,0
|-
| - балкони
|3,0
|2,0
|-
!В
|Служебни помещения
|colspan="2"|
|3,0
|4,0
|-
!rowspan="5"|С
|rowspan="5"|Помещения, в които е възможно събиране на хора (с изключение на описанитев категории А, В и D1))
|colspan="2"|С1: Помещения с маси и др., например: помещения в училища, кафенета, ресторанти, трапезарии, читални, приемни.
|3,0
|4,0
|-
|colspan="2"|С2: Помещения с фиксирани места за сядане, например: театрални или киносалони, църкви, зали за събрания, аудитории/зали за тържества, чакални (включително в ж.п. гари).
|4,0
|≥ 4,0
|-
|colspan="2"|С3: Помещения, в които не се ограничава движението на хората, например: помещения на музеи, изложбени зали и други, участъци за достъп в обществени и административни сгради, хотели, болници, както и предверията на ж.п. гари.
|5,0
|≥ 4,0
|-
|colspan="2"|С4: Помещения, в които са възможни дейности, свързани с физически усилия, например: танцувални зали, гимнастически салони, сцени.
|5,0
|7,0
|-
|colspan="2"|С5: Помещения, в които е възможно струпване на много хора например: в сгради за обществени прояви, като 
концертни зали, спортни зали, включително такива с право- стоящи места, тераси и зони за достъп, перони на ж.п. гари.
|7,5
|4,5
|-
!rowspan="2"|D
|rowspan="2"|Помещения в търговски обекти
|colspan="2"|D1: Помещения на магазини за търговия на дребно
|≥ 4,0
|≥ 4,0
|-
|colspan="2"|D2: Помещения на универсални магазини
|5,0
|≥ 5,0
|-
|colspan="6"|1) Да се обърне внимание на 6.3.1.1(2), в частност за С4 и С5. Виж EN 1990, когато е необходимо да се разглеждат динамични ефекти. За категория Е, виж таблица 6.3.
|-
|colspan="6"|ЗАБЕЛЕЖКА 1: В зависимост от предполагаемото им използване, участъците които биха могли да се категоризират като С2, С3 или С4, могат да бъдат категоризирани като С5 по решение на клиента и/или с Националното приложение.
|-
|colspan="6"|ЗАБЕЛЕЖКА 2: Националното приложение може да предвижда и подразделяне на категории А, В, С1 до С5, D1 и D2.
|-
|colspan="6"|ЗАБЕЛЕЖКА 3: Виж 6.3.2 при складиране и производствена дейност.
|}

Еквивалентни площни натоварвания от леки преградни стени съгласно 6.3.1.2 (8)
{| class="wikitable"
!Линейно собствено тегло kN/m
!qk [kN/m2]
|-
!1,0
|0,5
|-
!2,0
|0,8
|-
!3,0
|1,2
|}

==Натоварвания в промишлени сгради и складове==
Категории участъци и експлоатационни натоварвания съгласно Таблици 6.3 и NA.6.4
{| class="wikitable"
!Кате- гория
!Участъци в помещения
!Примери
!qk [kN/m2]
!Qk [kN]
|-
!Е1
|Участъци в помещения, подовите конструкции на които са чувствителни към натрупване на стоки, включително и зони за достъп
|Участъци за складиране, включително за съхраняване на книги и документи
|7,5
|7,0
|-
!Е2
|Участъци в помещения за производствени дейности
|
|≥ 4,0
|≥ 4,0
|}

Натоварвания от вилични повдигачи съгласно Таблици 6.5 и 6.6

{| class="wikitable"
!Клас на виличния повдигач
!Нето тегло [kN]
!Товаропо демност [kN]
!Следа a [m]
!Обща широчина b [m]
!Обща дължина l [m]
!Осово натоварване Q k [kN]
|-
!FL1
|21
|10
|0,85
|1,00
|2,60
|26
|-
!FL2
|31
|15
|0,95
|1,10
|3,00
|40
|-
!FL3
|44
|25
|1,00
|1,20
|3,30
|63
|-
!FL4
|60
|40
|1,20
|1,40
|4,00
|90
|-
!FL5
|90
|60
|1,50
|1,90
|4,60
|140
|-
!FL6
|110
|80
|1,80
|2,30
|5,10
|170
|}

Натоварванията трябва да се умножат по коефициент на динамичност φ, съгласно 6.3.2.3 (3):

*φ = 1.4 при повдигачи с пневматични гуми;
*φ = 2.0 при повдигачи с плътни гуми;

==Натоварвания в гаражи и участъци за преминаване на превозни средства==
Категории участъци и натоварвания съгласно Таблици 6.7 и NA.6.8
{| class="wikitable"
!Кате- гории
!Специфично използване
!Примери
!qk [kN/m2]
!Qk [kN]
|-
!F
|Участъци за преминаване и паркиране на леки транспортни средства (с бруто тегло <30 kN и с < 8 места, без това на водача )
|гаражи; открити и покрити паркинги
|2,5
|20,0
|-
!G
|Участъци за преминаване и паркиране на средно тежки транспортни средства (с бруто тегло > 30 kN, но < 160 kN, на две оси )
|подходи; участъци за снабдяване; участъци, достъпни за пожарни коли (с бруто тегло < 160 kN)
|5,0
|от 40,0 до 90,0
|-
|colspan="5"|ЗАБЕЛЕЖКА 1: Достъпът до участъците, спадащи към категория F трябва да се ограничава чрез вградени в конструкцията технически средства.
|-
|colspan="5"|ЗАБЕЛЕЖКА 2: Участъците, спадащи към категории F и G, трябва да се означават с подходящи предупредителни знаци.
|}

==Натоварвания на покриви==
Категории участъци и натоварвания съгласно Таблици 6.9, 6.11 и NA.6.10
{| class="wikitable"
!Категории натоварени участъци
!colspan="4"|Специфична експлоатация
|-
!rowspan="5"|H
|colspan="4"|Покриви, които са недостъпни, освен за обичайното поддържане и ремонти.
|-
!colspan="2"|Наклон на покрива
!Qk [kN/m2]
!Qk [kN]
|-
|colspan="2"|α ≤ 30
|0,75
|1,0
|-
|colspan="2"|30 ≤ α < 60
|0,75(60 - α)/30
|1,0
|-
|colspan="2"|α ≤ 60
|0,0
|1,0
|-
!I
|colspan="4"|Покриви, които са достъпни за използване - съгласно категории А до D.
|-
!rowspan="4"|K
|colspan="4"|Покриви,които са достъпни за извършване на специални дейности, като участъци за кацане на вертолети.
|-
!Клас на вертолета
!Натоварване от вертолета Q при излитане
!Характеристична стойност Q на натоварването
!Размер на площта на натоварване (m x m)
|-
|НС1
|Q < 20 kN
|Qk = 20 kN
|0,2m x 0,2 m
|-
|HC2
|20 kN < Q < 60 kN
|Qk = 60 kN
|0,3 m x 0,3 m
|}

==Хоризонтални натоварвания върху парапети и преградни стени==

Натоварвания, съгласно Таблица NA.6.12:

{| class="wikitable"
!Участъци по натоварване
!qk [kN/m]
|-
|Категория A
|0,6
|-
|Категории B и C1
||0,6
|-
|Категории C2, C3, C4 и D
|1,0
|-
|Категория C5
|3,0
|-
|Категория E
|2,0
|-
|Категория F
|Виж приложение В
|-
|Категория G
|Виж приложение В
|}

Натоварването се прилага като разпределено по хоризонтална линия на височина h=1.2 m от пода.

==Хоризонтални натоварвания върху предпазни огради и парапети в автомобилни гаражи и паркинги==

Хоризонтална сила от удар на автомобил, съгласно Приложение В:

''F'' = 0.5''mv''2/(''δ''c + ''δ''b)

''m'' - брутна маса на автомобила (при автомобили с брутна маса до 2500 kg се приема m=1500 kg);

''v'' = 4.5 m/s - скорост на автомобила;

''δ''c = 100 mm - деформация на автомобила;

''δ''b - деформация на предпазната ограда;

При корави предпазни огради, се приема ''δ''b = 0 и F= 150 kN.

Силата F се прилага като линейно разпределена върху хоризонтален участък с дължина 1.5 m, на височина 375 mm.

Национални приложения

2021-05-18T10:19:22Z

Proektsoft:

Може да изтеглите всички готови национални приложения от [https://www.bds-bg.org/bg/eurocodes-national-annexes_p5017.html Сайта на Българския Институт по Стандартизация] или като използвате линковете по-долу:
*Еврокод 0
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1990-NA.pdf БДС EN 1990:2002/NA Еврокод: Основни положения за проектиране на строителните конструкции]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/prBDS_EN_1990-A1-NA.pdf БДС EN 1990/A1:2005/NA Еврокод: Основни положения за проектиране на строителните конструкции]
*Еврокод 1
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-1-NA.pdf БДС EN 1991-1-1:2002/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-1: Основни въздействия. Плътности, собствени тегла и полезни натоварвания в сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-2-NA.pdf БДС EN 1991-1-2:2002/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-2: Основни въздействия. Въздействия върху конструкции, изложени на пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-3-NA.pdf БДС EN 1991-1-3:2003/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-3: Основни въздействия. Натоварване от сняг]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-4-NA.pdf БДС EN 1991-1-4:2005/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-4: Основни въздействия. Натоварване от вятър]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-5-NA.pdf БДС EN 1991-1-5:2003/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-5: Основни въздействия. Температурни въздействия]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-6-NA.pdf БДС EN 1991-1-6:2005/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-6: Основни въздействия. Въздействия по време на изпълнение]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-7-NA.pdf БДС EN 1991-1-7:2006/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-7: Основни въздействия. Случайни въздействия]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-2-NA.pdf БДС EN 1991-2:2003/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 2: Подвижни натоварвания от трафик върху мостове]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-3-NA.pdf БДС EN 1991-3:2006/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 3: Въздействия от кранове и машини]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-4-NA.pdf БДС EN 1991-4:2006/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 4: Силози и резервоари]
*Еврокод 2
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1992-1-1-NA.pdf БДС EN 1992-1-1:2004/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 1-1: Общи правила и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1992-1-2-NA.pdf БДС EN 1992-1-2:2004/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 1-2: Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1992-2-NA.pdf БДС EN 1992-2:2005/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 2: Мостове]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1992-3-NA.pdf БДС EN 1992-3:2006/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 3: Конструкции на резервоари за течности и насипни материали]
*Еврокод 3
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-1-NA.pdf БДС EN 1993-1-1:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-1: Основни правила и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-2-NA.pdf БДС EN 1993-1-2:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-2: Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-3-NA.pdf БДС EN 1993-1-3:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-3: Общи правила. Допълнителни правила за студено-формовани тънкостенни и равнинни елементи]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-4-NA.pdf БДС EN 1993-1-4:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-4: Общи правила. Допълнителни правила за неръждаеми стомани]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-5-NA.pdf БДС EN 1993-1-5:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-5: Равнинни пълностенни елементи]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-6-NA.pdf БДС EN 1993-1-6:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-6: Якост и устойчивост на черупкови конструкции]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-7-NA.pdf БДС EN 1993-1-7:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-7: Пълностенни конструктивни елементи с натоварване извън равнината им]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-8-NA.pdf БДС EN 1993-1-8:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-8: Проектиране на възли]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-9-NA.pdf БДС EN 1993-1-9:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-9: Умора]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-10-NA.pdf БДС EN 1993-1-10:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-10: Ударна жилавост на материала и характеристики напречно на дебелината]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-11-NA.pdf БДС EN 1993-1-11:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-11: Проектиране на конструкции с опънати елементи]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-12-NA.pdf БДС EN 1993-1-12:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-12: Допълнителни правила за увеличаване на обхвата на EN 1993 до стомана клас S 700]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-2-NA.pdf БДС EN 1993-2:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 2: Стоманени мостове]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-4-1-NA.pdf БДС EN 1993-4-1:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 4-1: Силози]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-4-2-NA.pdf БДС EN 1993-4-2:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 4-2: Резервоари]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-4-3-NA.pdf БДС EN 1993-4-3:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 4-3: Тръбопроводи]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-5-NA.pdf БДС EN 1993-5:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 5: Пилоти]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-6-NA.pdf БДС EN 1993-6:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 6: Подкранови конструкции]
*Еврокод 4
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1994-1-1-NA.pdf БДС EN 1994-1-1:2004/NA Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции. Част 1-1: Общи правила и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1994-1-2-NA.pdf БДС EN 1994-1-2:2005/NA Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции. Част 1-2: Основни правила. Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1994-2-NA.pdf БДС EN 1994-2:2005/NA Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции. Част 2: Основни правила и правила за мостове]
*Еврокод 5
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1995-1-1-NA.pdf БДС EN 1995-1-1:2004/NA Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-1: Основни положения. Основни правила и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1995-1-2-NA.pdf БДС EN 1995-1-2:2004/NA Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-2: Основни положения. Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1995-2-NA.pdf БДС EN 1995-2:2004/NA Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 2: Мостове]
*Еврокод 6
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1996-1-1-NA.pdf БДС EN 1996-1-1:2005/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 1-1: Основни правила. Основни правила и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1996-1-2-NA.pdf БДС EN 1996-1-2:2005/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 1-2: Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1996-2-NA.pdf БДС EN 1996-2:2006/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 2: Съображения при проектиране, избор на материали и изпълнение на зидарии]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1996-3-NA.pdf БДС EN 1996-3:2006/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 3: Опростени методи за изчисляване на неармирани зидани конструкции]
*Еврокод 7
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1997-1-NA.pdf БДС EN 1997-1:2004/NA Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 1: Основни правила]
*Еврокод 8
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1998-1_NA.pdf БДС EN 1998-1:2004/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 1: Основни правила, сеизмични въздействия и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1998-2-NA.pdf БДС EN 1998-2:2005/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 2: Мостове]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/prBDS_EN_1998-3-NA.pdf БДС EN 1998-3:2004/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 3: Оценяване и укрепване на сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1998-4_NA.pdf БДС EN 1998-4:2006/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 4: Силози, резервоари и тръбопроводи]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1998-5_NA.pdf БДС EN 1998-5:2004/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 5: Фундаменти, опорни конструкции и геотехнически аспекти]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1998-6-NA.pdf БДС EN 1998-6:2005/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 6: Кули, мачти и комини]
*Еврокод 9
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1999-1-1-NA.pdf БДС EN 1999-1-1:2007/NA Еврокод 9: Проектиране на алуминиеви конструкции. Част 1-1: Основни конструктивни правила]

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за напречна сила

2020-05-27T08:09:02Z

Proektsoft:

===Елементи, при които не е необходима напречна армировка по изчисление===
Изчислителната носимоспособност на срязване <math>V_{Rd,c}</math> се определя по следната формула:

:<math>V_{Rd,c}=\bigr[C_{Rd,c}k(100\rho_lf_{ck})+k_1\sigma_{cp}\bigr]</math>     (6.2а) от БДС EN 1992-1-1

и се приема не по-малка от:

:<math>V_{Rd,c}=(v_{min}+k_1\sigma_{cp})b_wd</math>     (6.2b) от БДС EN 1992-1-1, където:

Стойността, определена по формула (6.2а) представлява изчислителната носимоспособност на стоманобетонно сечение, армирано с надлъжна армировка, а формула (6.2b) дава стойност на изчислителната носимоспособност на бетонно сечение без надлъжна армировка.

::<var>f</var>ck - характеристичната цилиндрична якост на бетона на 28-я ден в '''MPa''';

::<var>d</var> - полезната височина на сечението;

::<math>k=1+\sqrt{\frac{200}{d}}\le2,0</math> - като <var>d</var> е в '''mm''';

::<math>\rho_l=\frac{A_{sl}}{b_wd}\le0,02</math> - коефициента на армиране с надлъжна армировка;

::<var>A</var>sl - площта на опънната армировка, която продължава на разстояние <math>\ge(l_{bd}+d)</math> зад разглежданото сечение "A";

[[Файл:4.png]]

::<var>b</var>w - най-малката широчина на напречното сечение в опънната зона в ['''mm'''];

::<math>\sigma_{cp}=N_{Ed}/A_c<0,2f_{cd}</math>;

:::<var>N</var>Ed - нормалната сила в напречното сечение вследствие на натоварването или напрягането в ['''N''']; (<var>N</var>Ed > 0 при натиск). Влиянието на принудените деформации от силата <var>N</var>Ed може да се пренебрегне;

:::<var>A</var>c - площта на бетонното напречно сечение в ['''mm'''2];

::<var>V</var>Rd,c се получава в ['''N'''].

Забележка: Стойностите на <var>C</var>Rd,c, <var>v</var>min и <var>k</var>1 са дадени в националното приложение БДС
EN 1992-1-1/NА, както следва:

::<math>C_{Rd,c}=\frac{0,18}{\gamma_c}=\frac{0,18}{1,5}=0,12</math>;

::<math>v_{min}=0,035k^{3/2}f_ck^{1/2}</math>;

::<math>k_1=0,15</math>.

===Елементи с напречна армировка по изчисление===

Изчисляването на елементи с напречна армировка се основава на фермов модел, показан на графиката:

"A" - натисков пояс; "B" - натискови бетонни диагонали; "C" - опънен пояс; "D" - напречна армировка

[[Файл:5.png]]
Фигура 6.5 от БДС EN 1992-1-1, където:

:<var>α</var> - ъгълът между армировката и оста на гредата, която е перпендикулярна на напречната сила (приема се за положителна по начина, показан на фигура 6.5);

:<var>θ</var> - ъгълът между натискоеите бетонни диагонали и оста на гредата;

:<var>F</var>td - изчислвителната стойност на опънната сила в надлъжната армировка;

:<var>F</var>cd - изчислителната стойност на натисковата сила в бетона по направление на надлъжната ос на елемента;

:<var>b</var>w - минималната широчина на стеблото между опънния и натисковия пояс;

:<var>z</var> - рамото на вътрешните сили, за елемент с постоянна височина, съответстващо на огъващия момент за разглеждания елемент. При поемането на напречните сили в стоманобетонни елементи без нормална сила се допуска да се приеме стойността <var>z</var>=0,9<var>d</var>.

=====За елементи с вертикална напречна армировка <var>α</var>=90° носимоспособността на срязване <var>V</var>Rd е по-малката от двете стойности:=====

:<math>V_{Rd,s}=\frac{A_{sw}}{s}z\cdot f_{ywd}\cot{\theta}</math>     (6.8) от БДС EN 1992-1-1

:и

:<math>V_{Rd,max}=\alpha_{cw}b_wz\cdot v_1f_{cd}/(\cot{\theta}+\tan{\theta})</math>     (6.9) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<var>θ</var> - ъгълът между натисковите бетонни диагонали и оста на гредата.

::Граничните стойности на cot<var>θ</var> са ограничени от БДС EN 1992-1-1 в следния диапазон:
::<math>1\le\cot{\theta}\le2,5</math>
::Препоръчва се следния избор за cot<var>θ</var>:
:::* за елементи подложени на огъване:
:::<math>\cot{\theta}=1,2/(1-0,11b_wz\sqrt{f_{ck}}/V_{Ed})</math>
:::при спазване на условие (6.9) от БДС EN 1992-1-1
:::* за елементи подложени на нецентричен натиск cot<var>θ</var> се определя по условие (6.9) от БДС EN 1992-1-1 за <var>V</var>Ed=<var>V</var>Rd,max:
:::* за елементи подложени на опън или на усукване cot<var>θ</var> се приема в границите от 1,0 до 1,5 при спазване на условие (6.9) или съответно (6.29) от БДС EN 1992-1-1.
::<var>A</var>sw - площта на напречното сечение на напречната армировка;
::<var>s</var> - разстоянието между стремената;
::<var>f</var>ywd - изчислителна стойност на границата на провлачване на напречната армировка;
::<var>v</var>1 - коефициент на намаляване на якостта на напукан от срязване бетон;

:::<math>v=0,6\biggr[1-\frac{f_{ck}}{250}\biggr]</math>   - <var>f</var>ck е в '''MPa'''     (6.6N) от БДС EN 1992-1-1.

::<var>α</var>cw - коефициент, който отчита напрегнатото състояние в натисковия пояс;

Забележка 1: Ако изчислитеното напрежение в напречната армировка е по-малко от 80% от характеристичната стойност на границата на провлачване <var>f</var>yk, <var>v</var>1 може да се приеме, както следва:
:<var>v</var>1 = 0.6                                    за <var>f</var>ck ≤ 60 MPa    (6.10aN) от БДС EN 1992-1-1
:или
:<math>v_1=0.9-\frac{f_{ck}}{200}>0,5</math>      за <var>f</var>ck ≥ 60 MPa    (6.10bN) от БДС EN 1992-1-1

Препоръчителната от БДС EN 1992-1-1 стойност на <var>α</var>cw се приема, както следва:

:1                                                за <math>\sigma_{cp}=0</math> (за конструкции без предварително напрягане)

:<math>(1+\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                          за <math>0<\sigma_{cp}<f_{cd}</math>                        (6.11aN) от БДС EN 1992-1-1

:1,25                                           за <math>0,25.f_{cd}<\sigma_{cp}<0,5f_{cd}</math>    (6.11bN) от БДС EN 1992-1-1

:<math>2,5(1-\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                    за <math>0,5f_{cd}<\sigma_{cp}<1,0f_{cd}</math>       (6.11cN) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<var>σ</var>cp - средното напрежение на натиск в бетона, прието за положително, вследствие на изчислителната нормална сила. То се определя като средно за напречното сечение при вземане под внимание и на армировката. Не е необходимо да се изчислява стойността на <var>σ</var>cp на разстояние, по-малко от <math>0,5d\cot{\theta}</math> от ръба на опората.

Забележка 2: За стойността на <var>v</var>1 в националното приложение БДС EN 1992-1-1/NА е предписано да се определя по формули (6.6N) или (6.10N), а за <var>α</var>cw по формули (611N). За класове на бетона по-високи от C50/60 обаче трябва да се отчитат следните препоръки, дадени в т.3.1.2(2) в националното приложение БДС EN 1992-1-1/NА:

За максимален клас на бетона <var>C</var>max се приема препоръчания от БДС EN 1992-1-1 клас C90/105. За бетони с клас по-висок от C50/60 якостите на опън също трябва да се доказват с изпитване. В противен случай за съответните проверки се използват характеристиките на бетон клас C50/60.

Забележка 3: Ефективната площ на напречното сечение на напрегнатата армировка <var>A</var>sw,max за cot<var>θ</var> = 1 се определя от:

:<math>\frac{A_{sw,max}f_{ywd}}{b_ws}\ge\frac{1}{2}\alpha_{cw}v_1f_{cd}</math>

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за напречна сила

2020-05-16T11:22:13Z

Proektsoft:

===Елементи, при които не е необходима напречна армировка по изчисление===
Изчислителната носимоспособност на срязване <math>V_{Rd,c}</math> се определя по следната формула:

:<math>V_{Rd,c}=\bigr[C_{Rd,c}k(100\rho_lf_{ck})+k_1\sigma_{cp}\bigr]</math>     (6.2а) от БДС EN 1992-1-1

и се приема не по-малка от:

:<math>V_{Rd,c}=(v_{min}+k_1\sigma_{cp})b_wd</math>     (6.2b) от БДС EN 1992-1-1, където:

Стойността, определена по формула (6.2а) представлява изчислителната носимоспособност на стоманобетонно сечение, армирано с надлъжна армировка, а формула (6.2b) дава стойност на изчислителната носимоспособност на бетонно сечение без надлъжна армировка.

::<var>f</var>ck - характеристичната цилиндрична якост на бетона на 28-я ден в '''MPa''';

::<var>d</var> - полезната височина на сечението;

::<math>k=1+\sqrt{\frac{200}{d}}\le2,0</math> - като <var>d</var> е в '''mm''';

::<math>\rho_l=\frac{A_{sl}}{b_wd}\le0,02</math> - коефициента на армиране с надлъжна армировка;

::<var>A</var>sl - площта на опънната армировка, която продължава на разстояние <math>\ge(l_{bd}+d)</math> зад разглежданото сечение "A";

[[Файл:4.png]]

::<var>b</var>w - най-малката широчина на напречното сечение в опънната зона в ['''mm'''];

::<math>\sigma_{cp}=N_{Ed}/A_c<0,2f_{cd}</math>;

:::<var>N</var>Ed - нормалната сила в напречното сечение вследствие на натоварването или напрягането в ['''N''']; (<var>N</var>Ed > 0 при натиск). Влиянието на принудените деформации от силата <var>N</var>Ed може да се пренебрегне;

:::<var>A</var>c - площта на бетонното напречно сечение в ['''mm'''2];

::<var>V</var>Rd,c се получава в ['''N'''].

Забележка: Стойностите на <var>C</var>Rd,c, <var>v</var>min и <var>k</var>1 са дадени в националното приложение БДС
EN 1992-1-1/NА, както следва:

::<math>C_{Rd,c}=\frac{0,18}{\gamma_c}=\frac{0,18}{1,5}=0,12</math>;

::<math>v_{min}=0,035k^{3/2}f_ck^{1/2}</math>;

::<math>k_1=0,15</math>.

===Елементи с напречна армировка по изчисление===

Изчисляването на елементи с напречна армировка се основава на фермов модел, показан на графиката:

"A" - натисков пояс; "B" - натискови бетонни диагонали; "C" - опънен пояс; "D" - напречна армировка

[[Файл:5.png]]
Фигура 6.5 от БДС EN 1992-1-1, където:

:<var>α</var> - ъгълът между армировката и оста на гредата, която е перпендикулярна на напречната сила (приема се за положителна по начина, показан на фигура 6.5);

:<var>θ</var> - ъгълът между натискоеите бетонни диагонали и оста на гредата;

:<var>F</var>td - изчислвителната стойност на опънната сила в надлъжната армировка;

:<var>F</var>cd - изчислителната стойност на натисковата сила в бетона по направление на надлъжната ос на елемента;

:<var>b</var>w - минималната широчина на стеблото между опънния и натисковия пояс;

:<var>z</var> - рамото на вътрешните сили, за елемент с постоянна височина, съответстващо на огъващия момент за разглеждания елемент. При поемането на напречните сили в стоманобетонни елементи без нормална сила се допуска да се приеме стойността <var>z</var>=0,9<var>d</var>.

=====За елементи с вертикална напречна армировка <var>α</var>=90° носимоспособността на срязване <var>V</var>Rd е по-малката от двете стойности:=====

:<math>V_{Rd,s}=\frac{A_{sw}}{s}z\cdot f_{ywd}\cot{\theta}</math>     (6.8) от БДС EN 1992-1-1

:и

:<math>V_{Rd,max}=\alpha_{cw}b_wz\cdot v_1f_{cd}/(\cot{\theta}+\tan{\theta})</math>     (6.9) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<var>θ</var> - ъгълът между натисковите бетонни диагонали и оста на гредата.

::Граничните стойности на cot<var>θ</var> са ограничени от БДС EN 1992-1-1 в следния диапазон:
::<math>1\le\cot{\theta}\le2,5</math>
::Препоръчва се следния избор за cot<var>θ</var>:
:::* за елементи подложени на огъване:
:::<math>\cot{\theta}=1,2/(1-0,11b_wz\sqrt{f_{ck}}/V_{Ed})</math>
:::при спазване на условие (6.9) от БДС EN 1992-1-1
:::* за елементи подложени на нецентричен натиск cot<var>θ</var> се определя по условие (6.9) от БДС EN 1992-1-1 за <var>V</var>Ed=<var>V</var>Rd,max:
:::* за елементи подложени на опън или на усукване cot<var>θ</var> се приема в границите от 1,0 до 1,5 при спазване на условие (6.9) или съответно (6.29) от БДС EN 1992-1-1.
::<var>A</var>sw - площта на напречното сечение на напречната армировка;
::<var>s</var> - разстоянието между стремената;
::<var>f</var>ywd - изчислителна стойност на границата на провлачване на напречната армировка;
::<var>v</var>1 - коефициент на намаляване на якостта на напукан от срязване бетон;

:::<math>v=0,6\biggr[1-\frac{f_{ck}}{250}\biggr]</math>   - <var>f</var>ck е в '''MPa'''     (6.6N) от БДС EN 1992-1-1.

::<var>α</var>cw - коефициент, който отчита напрегнатото състояние в натисковия пояс;

Забележка 1: Ако изчислитеното напрежение в напречната армировка е по-малко от 80% от характеристичната стойност на границата на провлачване <var>f</var>yk, <var>v</var>1 може да се приеме, както следва:
:<var>v</var>1 = 0.6                                    за <var>f</var>ck ≤ 60 MPa    (6.10aN) от БДС EN 1992-1-1
:или
:<math>v_1=0.9-\frac{f_{ck}}{200}>0,5</math>      за <var>f</var>ck ≥ 60 MPa    (6.10bN) от БДС EN 1992-1-1

Препоръчителната от БДС EN 1992-1-1 стойност на <var>α</var>cw за конструкции без предварително напрягане се приема, както следва:

:1                                                за <math>\sigma_{cp}=0</math>

:<math>(1+\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                          за <math>0<\sigma_{cp}<f_{cd}</math>                        (6.11aN) от БДС EN 1992-1-1

:1,25                                           за <math>0,25.f_{cd}<\sigma_{cp}<0,5f_{cd}</math>    (6.11bN) от БДС EN 1992-1-1

:<math>2,5(1-\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                    за <math>0,5f_{cd}<\sigma_{cp}<1,0f_{cd}</math>       (6.11cN) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<var>σ</var>cp - средното напрежение на натиск в бетона, прието за положително, вследствие на изчислителната нормална сила. То се определя като средно за напречното сечение при вземане под внимание и на армировката. Не е необходимо да се изчислява стойността на <var>σ</var>cp на разстояние, по-малко от <math>0,5d\cot{\theta}</math> от ръба на опората.

Забележка 2: За стойността на <var>v</var>1 в националното приложение БДС EN 1992-1-1/NА е предписано да се определя по формули (6.6N) или (6.10N), а за <var>α</var>cw по формули (611N). За класове на бетона по-високи от C50/60 обаче трябва да се отчитат следните препоръки, дадени в т.3.1.2(2) в националното приложение БДС EN 1992-1-1/NА:

За максимален клас на бетона <var>C</var>max се приема препоръчания от БДС EN 1992-1-1 клас C90/105. За бетони с клас по-висок от C50/60 якостите на опън също трябва да се доказват с изпитване. В противен случай за съответните проверки се използват характеристиките на бетон клас C50/60.

Забележка 3: Ефективната площ на напречното сечение на напрегнатата армировка <var>A</var>sw,max за cot<var>θ</var> = 1 се определя от:

:<math>\frac{A_{sw,max}f_{ywd}}{b_ws}\ge\frac{1}{2}\alpha_{cw}v_1f_{cd}</math>

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за напречна сила

2020-05-16T09:58:39Z

Proektsoft:

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за напречна сила

2020-05-16T08:54:53Z

Proektsoft:

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за напречна сила

2020-05-16T08:49:22Z

Proektsoft: Премахване на цялото съдържание на страницата

Национални приложения

2020-02-24T09:39:30Z

Proektsoft:

Може да изтеглите всички готови национални приложения от [http://www.bds-bg.org/bg/pages/page_174.html Сайта на Българския Институт по Стандартизация] или като използвате линковете по-долу:
*Еврокод 0
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1990-NA.pdf БДС EN 1990:2002/NA Еврокод: Основни положения за проектиране на строителните конструкции]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/prBDS_EN_1990-A1-NA.pdf БДС EN 1990/A1:2005/NA Еврокод: Основни положения за проектиране на строителните конструкции]
*Еврокод 1
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-1-NA.pdf БДС EN 1991-1-1:2002/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-1: Основни въздействия. Плътности, собствени тегла и полезни натоварвания в сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-2-NA.pdf БДС EN 1991-1-2:2002/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-2: Основни въздействия. Въздействия върху конструкции, изложени на пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-3-NA.pdf БДС EN 1991-1-3:2003/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-3: Основни въздействия. Натоварване от сняг]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-4-NA.pdf БДС EN 1991-1-4:2005/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-4: Основни въздействия. Натоварване от вятър]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-5-NA.pdf БДС EN 1991-1-5:2003/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-5: Основни въздействия. Температурни въздействия]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-6-NA.pdf БДС EN 1991-1-6:2005/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-6: Основни въздействия. Въздействия по време на изпълнение]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-1-7-NA.pdf БДС EN 1991-1-7:2006/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-7: Основни въздействия. Случайни въздействия]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-2-NA.pdf БДС EN 1991-2:2003/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 2: Подвижни натоварвания от трафик върху мостове]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-3-NA.pdf БДС EN 1991-3:2006/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 3: Въздействия от кранове и машини]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1991-4-NA.pdf БДС EN 1991-4:2006/NA Еврокод 1: Въздействия върху строителните конструкции. Част 4: Силози и резервоари]
*Еврокод 2
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1992-1-1-NA.pdf БДС EN 1992-1-1:2004/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 1-1: Общи правила и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1992-1-2-NA.pdf БДС EN 1992-1-2:2004/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 1-2: Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1992-2-NA.pdf БДС EN 1992-2:2005/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 2: Мостове]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1992-3-NA.pdf БДС EN 1992-3:2006/NA Еврокод 2: Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Част 3: Конструкции на резервоари за течности и насипни материали]
*Еврокод 3
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-1-NA.pdf БДС EN 1993-1-1:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-1: Основни правила и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-2-NA.pdf БДС EN 1993-1-2:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-2: Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-3-NA.pdf БДС EN 1993-1-3:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-3: Общи правила. Допълнителни правила за студено-формовани тънкостенни и равнинни елементи]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-4-NA.pdf БДС EN 1993-1-4:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-4: Общи правила. Допълнителни правила за неръждаеми стомани]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-5-NA.pdf БДС EN 1993-1-5:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-5: Равнинни пълностенни елементи]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-6-NA.pdf БДС EN 1993-1-6:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-6: Якост и устойчивост на черупкови конструкции]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-7-NA.pdf БДС EN 1993-1-7:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-7: Пълностенни конструктивни елементи с натоварване извън равнината им]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-8-NA.pdf БДС EN 1993-1-8:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-8: Проектиране на възли]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-9-NA.pdf БДС EN 1993-1-9:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-9: Умора]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-10-NA.pdf БДС EN 1993-1-10:2005/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-10: Ударна жилавост на материала и характеристики напречно на дебелината]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-11-NA.pdf БДС EN 1993-1-11:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-11: Проектиране на конструкции с опънати елементи]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-1-12-NA.pdf БДС EN 1993-1-12:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-12: Допълнителни правила за увеличаване на обхвата на EN 1993 до стомана клас S 700]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-2-NA.pdf БДС EN 1993-2:2006/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 2: Стоманени мостове]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-4-1-NA.pdf БДС EN 1993-4-1:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 4-1: Силози]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-4-2-NA.pdf БДС EN 1993-4-2:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 4-2: Резервоари]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-4-3-NA.pdf БДС EN 1993-4-3:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 4-3: Тръбопроводи]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-5-NA.pdf БДС EN 1993-5:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 5: Пилоти]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1993-6-NA.pdf БДС EN 1993-6:2007/NA Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 6: Подкранови конструкции]
*Еврокод 4
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1994-1-1-NA.pdf БДС EN 1994-1-1:2004/NA Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции. Част 1-1: Общи правила и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1994-1-2-NA.pdf БДС EN 1994-1-2:2005/NA Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции. Част 1-2: Основни правила. Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1994-2-NA.pdf БДС EN 1994-2:2005/NA Еврокод 4: Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции. Част 2: Основни правила и правила за мостове]
*Еврокод 5
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1995-1-1-NA.pdf БДС EN 1995-1-1:2004/NA Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-1: Основни положения. Основни правила и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1995-1-2-NA.pdf БДС EN 1995-1-2:2004/NA Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 1-2: Основни положения. Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1995-2-NA.pdf БДС EN 1995-2:2004/NA Еврокод 5: Проектиране на дървени конструкции. Част 2: Мостове]
*Еврокод 6
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1996-1-1-NA.pdf БДС EN 1996-1-1:2005/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 1-1: Основни правила. Основни правила и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1996-1-2-NA.pdf БДС EN 1996-1-2:2005/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 1-2: Проектиране на конструкции срещу въздействие от пожар]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1996-2-NA.pdf БДС EN 1996-2:2006/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 2: Съображения при проектиране, избор на материали и изпълнение на зидарии]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1996-3-NA.pdf БДС EN 1996-3:2006/NA Еврокод 6: Проектиране на зидани конструкции. Част 3: Опростени методи за изчисляване на неармирани зидани конструкции]
*Еврокод 7
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1997-1-NA.pdf БДС EN 1997-1:2004/NA Еврокод 7: Геотехническо проектиране. Част 1: Основни правила]
*Еврокод 8
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1998-1_NA.pdf БДС EN 1998-1:2004/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 1: Основни правила, сеизмични въздействия и правила за сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1998-2-NA.pdf БДС EN 1998-2:2005/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 2: Мостове]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/prBDS_EN_1998-3-NA.pdf БДС EN 1998-3:2004/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 3: Оценяване и укрепване на сгради]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1998-4_NA.pdf БДС EN 1998-4:2006/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 4: Силози, резервоари и тръбопроводи]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1998-5_NA.pdf БДС EN 1998-5:2004/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 5: Фундаменти, опорни конструкции и геотехнически аспекти]
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1998-6-NA.pdf БДС EN 1998-6:2005/NA Еврокод 8: Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия. Част 6: Кули, мачти и комини]
*Еврокод 9
**[http://www.bds-bg.org/images/upload/Nacionalni_prilojenia/BDS_EN_1999-1-1-NA.pdf БДС EN 1999-1-1:2007/NA Еврокод 9: Проектиране на алуминиеви конструкции. Част 1-1: Основни конструктивни правила]

Начална страница

2020-02-18T09:21:33Z

Proektsoft: /* За сайта */

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [http://eurocode.bg/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Справочникът е изграден на базата на [http://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==
*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[http://eurocode.bg/sections/sec-lib.html Библиотека стоманени профили]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

[[Литература]]

== Полезни връзки ==
[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Начална страница

2020-02-18T09:00:45Z

Proektsoft:

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [http://eurocode.proektsoft.pe.hu/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Справочникът е изграден на базата на [http://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==
*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[http://eurocode.bg/sections/sec-lib.html Библиотека стоманени профили]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

[[Литература]]

== Полезни връзки ==
[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за усукващ момент

2020-02-16T16:04:08Z

Proektsoft:

====Изчислителна процедура====

Срязващото напрежение в стена от сечението, което е подложено на усукване, се изчислява по формулата:

:<math>\tau_{t,i}.t_{ef,i}=\frac{T_{Ed}}{2.A_k}</math>   (6,26) от БДС EN 1992-1-1

Срязващата сила <math>V_{Ed,i}</math> в стена <math>i</math> вседствие усукването се определя по формулата:

:<math>V_{Ed,i}=\tau_{t,i}.t_{ef,i}.z_i</math>   (6,27) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<math>T_{Ed}</math> - изчислителният усукващ момент (виж фигура 6,11);

::<math>A_k</math> - площта на фигурата между осовите линии на свързаните помежду си стени, включително вътрешните кухини;

::<math>\tau_{t,i}</math> - срязващото напрежение от усукване в стена <math>i</math>;

::<math>z_i</math> - дължината на стената <math>i</math>, измерена между пресечните точки със съседните стени (по осовите линии);

::<math>t_{ef,i}</math> - ефективната дебелина на стената. Тя се приема равна на <math>A/u</math>, но не по-малко от два пъти разстоянието между ръба на сечението и центъра на надлъжната армировка. За кухи сечения, действителата дебелина е горната граница, където:

:::<math>A</math> - общата плош на сечението, заключено между външния периметър, включително вътрешните кухини.

:::<math>u</math> - външния периметър на напречното сечение;

Ефектите от усукване и срязване могат да се суперпонират както за плътни, така и за кухи елементи. Приема се един и същ ъгъл <math>\theta</math> на наклонените бетонни диагонали.

Максималната носимоспособност на елемент, подложен на усукване и срязване, се определя от носимоспособността на натисковите диагонали (достатъчност на бетонното сечение). За да не се превиши тази носимоспособност, трябва да се удовлетвори условието:

:<math>T_{Ed}/T_{Rd,max}+V_{Ed}/V_{Rd,max}\le1,0</math>   (6,29) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<math>T_{Ed}</math> - изчислителен усукващ момент;

::<math>V_{Ed}</math> - изчислителната напречна сила;

::<math>T_{Rd,max}=2.v.\alpha_{cw}.f_{cd}.A_k.t_{ef,i}.\sin{\theta}.\cos{\theta}</math>   (6,30) от БДС EN 1992-1-1, където:

:::<math>v</math> - коефициент на намаляване на якостта на напукан от срязване бетон и се приема:

::::<math>v=0,6.\biggr[1-\frac{f_{ck}}{250}\biggr]</math>   - <math>f_{ck}</math> е в '''MPa'''     (6,6N) от БДС EN 1992-1-1.

:::<math>\alpha_{cw}</math> - коефициент, който отчита напрегнатото състояние в натисковия пояс;

::::Препоръчителната от БДС EN 1992-1-1 стойност на <math>\alpha_{cw}</math> за конструкции без предварително напрягане се приема, както следва:

::::<math>1</math>                                                  за <math>\sigma_{cp}=0</math>

::::<math>(1+\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                            за <math>0<\sigma_{cp}<f_{cd}</math>    (6,11aN) от БДС EN 1992-1-1

::::<math>1,25</math>                                           за <math>0,25.f_{cd}<\sigma_{cp}<0,5.f_{cd}</math>    (6,11bN) от БДС EN 1992-1-1

::::<math>2,5.(1-\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                    за <math>0,5.f_{cd}<\sigma_{cp}<1,0.f_{cd}</math>    (6,11cN) от БДС EN 1992-1-1, където:

:::::<math>\sigma_{cp}</math> - средното напрежение на натиск в бетона, прието за положително, вследствие на изчислителната нормална сила. То се определя като средно за напречното сечение при вземане под внимание и на армировката.

::<math>V_{Rd,max}</math> - максималната носимоспособност на срязване според формула (6,9) или (6,14) от БДС EN 1992-1-1. За плътни сечения за определянето на <math>V_{Rd,max}</math> може да се използва пълната широчина на реброто.

Необходимата площ на надлъжната армировка за усукване ∑<math>A_{sl}</math> се определя по следната формула:

:<math>\frac{\sum{A_{sl}}.f_{yd}}{u_k}=\frac{T_{Ed}}{2A_k}.\cot\theta</math>    (6,28) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<math>u_k</math> - периметър на площта <math>A_k</math>;

::<math>f_{yd}</math> - изчислителна граница на провлачване на надлъжната армировка;

::<math>\theta</math> - наклон на натиснатите диагонали.

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за усукващ момент

2020-02-16T15:59:43Z

Proektsoft:

====Изчислителна процедура====

Срязващото напрежение в стена от сечението, което е подложено на усукване, се изчислява по формулата:

:<math>\tau_{t,i}.t_{ef,i}=\frac{T_{Ed}}{2.A_k}</math>   (6,26) от БДС EN 1992-1-1

Срязващата сила <math>V_{Ed,i}</math> в стена <math>i</math> вседствие усукването се определя по формулата:

:<math>V_{Ed,i}=\tau_{t,i}.t_{ef,i}.z_i</math>   (6,27) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<math>T_{Ed}</math> - изчислителният усукващ момент (виж фигура 6,11);

::<math>A_k</math> - площта на фигурата между осовите линии на свързаните помежду си стени, включително вътрешните кухини;

::<math>\tau_{t,i}</math> - срязващото напрежение от усукване в стена <math>i</math>;

::<math>z_i</math> - дължината на стената <math>i</math>, измерена между пресечните точки със съседните стени (по осовите линии);

::<math>t_{ef,i}</math> - ефективната дебелина на стената. Тя се приема равна на <math>A/u</math>, но не по-малко от два пъти разстоянието между ръба на сечението и центъра на надлъжната армировка. За кухи сечения, действителата дебелина е горната граница, където:

:::<math>A</math> - общата плош на сечението, заключено между външния периметър, включително вътрешните кухини.

:::<math>u</math> - външния периметър на напречното сечение;

Ефектите от усукване и срязване могат да се суперпонират както за плътни, така и за кухи елементи. Приема се един и същ ъгъл <math>\theta</math> на наклонените бетонни диагонали.

Максималната носимоспособност на елемент, подложен на усукване и срязване, се определя от носимоспособността на натисковите диагонали (достатъчност на бетонното сечение). За да не се превиши тази носимоспособност, трябва да се удовлетвори условието:

:<math>T_{Ed}/T_{Rd,max}+V_{Ed}/V_{Rd,max}\le1,0</math>   (6,29) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<math>T_{Ed}</math> - изчислителен усукващ момент;

::<math>V_{Ed}</math> - изчислителната напречна сила;

::<math>T_{Rd,max}=2.v.\alpha_{cw}.f_{cd}.A_k.t_{ef,i}.\sin{\theta}.\cos{\theta}</math>   (6,30) от БДС EN 1992-1-1, където:

:::<math>v</math> - коефициент на намаляване на якостта на напукан от срязване бетон и се приема:

::::<math>v=0,6.\biggr[1-\frac{f_{ck}}{250}\biggr]</math>   - <math>f_{ck}</math> е в '''MPa'''     (6,6N) от БДС EN 1992-1-1.

:::<math>\alpha_{cw}</math> - коефициент, който отчита напрегнатото състояние в натисковия пояс;

::::Препоръчителната от БДС EN 1992-1-1 стойност на <math>\alpha_{cw}</math> за конструкции без предварително напрягане се приема, както следва:

::::<math>1</math>                                                  за <math>\sigma_{cp}=0</math>

::::<math>(1+\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                            за <math>0<\sigma_{cp}<f_{cd}</math>    (6,11aN) от БДС EN 1992-1-1

::::<math>1,25</math>                                           за <math>0,25.f_{cd}<\sigma_{cp}<0,5.f_{cd}</math>    (6,11bN) от БДС EN 1992-1-1

::::<math>2,5.(1-\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                    за <math>0,5.f_{cd}<\sigma_{cp}<1,0.f_{cd}</math>    (6,11cN) от БДС EN 1992-1-1, където:

:::::<math>\sigma_{cp}</math> - средното напрежение на натиск в бетона, прието за положително, вследствие на изчислителната нормална сила. То се определя като средно за напречното сечение при вземане под внимание и на армировката.

::<math>V_{Rd,max}</math> - максималната носимоспособност на срязване според формула (6,9) или (6,14) от БДС EN 1992-1-1. За плътни сечения за определянето на <math>V_{Rd,max}</math> може да се използва пълната широчина на реброто.

Необходимата площ на надлъжната армировка за усукване ∑<math>A_{sl}</math> се определя по следната формула:

:<math>\frac{\sum{A_{sl}}.f_{yd}}{u_k}=\frac{T_{Ed}}{2.A_k}.\cot\theta</math>    (6,28) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<math>u_k</math> - периметър на площта <math>A_k</math>;

::<math>f_{yd}</math> - изчислителна граница на провлачване на надлъжната армировка;

::<math>\theta</math> - наклон на натиснатите диагонали.

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за усукващ момент

2020-02-16T15:58:00Z

Proektsoft:

====Изчислителна процедура====

Срязващото напрежение в стена от сечението, което е подложено на усукване, се изчислява по формулата:

:<math>\tau_{t,i}.t_{ef,i}=\frac{T_{Ed}}{2.A_k}</math>   (6,26) от БДС EN 1992-1-1

Срязващата сила <math>V_{Ed,i}</math> в стена <math>i</math> вседствие усукването се определя по формулата:

:<math>V_{Ed,i}=\tau_{t,i}.t_{ef,i}.z_i</math>   (6,27) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<math>T_{Ed}</math> - изчислителният усукващ момент (виж фигура 6,11);

::<math>A_k</math> - площта на фигурата между осовите линии на свързаните помежду си стени, включително вътрешните кухини;

::<math>\tau_{t,i}</math> - срязващото напрежение от усукване в стена <math>i</math>;

::<math>z_i</math> - дължината на стената <math>i</math>, измерена между пресечните точки със съседните стени (по осовите линии);

::<math>t_{ef,i}</math> - ефективната дебелина на стената. Тя се приема равна на <math>A/u</math>, но не по-малко от два пъти разстоянието между ръба на сечението и центъра на надлъжната армировка. За кухи сечения, действителата дебелина е горната граница, където:

:::<math>A</math> - общата плош на сечението, заключено между външния периметър, включително вътрешните кухини.

:::<math>u</math> - външния периметър на напречното сечение;

Ефектите от усукване и срязване могат да се суперпонират както за плътни, така и за кухи елементи. Приема се един и същ ъгъл <math>\theta</math> на наклонените бетонни диагонали.

Максималната носимоспособност на елемент, подложен на усукване и срязване, се определя от носимоспособността на натисковите диагонали (достатъчност на бетонното сечение). За да не се превиши тази носимоспособност, трябва да се удовлетвори условието:

:<math>T_{Ed}/T_{Rd,max}+V_{Ed}/V_{Rd,max}\le1,0</math>   (6,29) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<math>T_{Ed}</math> - изчислителен усукващ момент;

::<math>V_{Ed}</math> - изчислителната напречна сила;

::<math>T_{Rd,max}=2.v.\alpha_{cw}.f_{cd}.A_k.t_{ef,i}.\sin{\theta}.\cos{\theta}</math>   (6,30) от БДС EN 1992-1-1, където:

:::<math>v</math> - коефициент на намаляване на якостта на напукан от срязване бетон и се приема:

::::<math>v=0,6.\biggr[1-\frac{f_{ck}}{250}\biggr]</math>   - <math>f_{ck}</math> е в '''MPa'''     (6,6N) от БДС EN 1992-1-1.

:::<math>\alpha_{cw}</math> - коефициент, който отчита напрегнатото състояние в натисковия пояс;

::::Препоръчителната от БДС EN 1992-1-1 стойност на <math>\alpha_{cw}</math> за конструкции без предварително напрягане се приема, както следва:

::::<math>1</math>                                                  за <math>\sigma_{cp}=0</math>

::::<math>(1+\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                            за <math>0<\sigma_{cp}<f_{cd}</math>    (6,11aN) от БДС EN 1992-1-1

::::<math>1,25</math>                                           за <math>0,25.f_{cd}<\sigma_{cp}<0,5.f_{cd}</math>    (6,11bN) от БДС EN 1992-1-1

::::<math>2,5.(1-\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                    за <math>0,5.f_{cd}<\sigma_{cp}<1,0.f_{cd}</math>    (6,11cN) от БДС EN 1992-1-1, където:

:::::<math>\sigma_{cp}</math> - средното напрежение на натиск в бетона, прието за положително, вследствие на изчислителната нормална сила. То се определя като средно за напречното сечение при вземане под внимание и на армировката.

::<math>V_{Rd,max}</math> - максималната носимоспособност на срязване според формула (6,9) или (6,14) от БДС EN 1992-1-1. За плътни сечения за определянето на <math>V_{Rd,max}</math> може да се използва пълната широчина на реброто.

Необходимата площ на надлъжната армировка за усукване ∑<math>A_{sl}</math> се определя по следната формула:

:<math>\frac{\sum{A_{sl}}.f_{yd}}{u_k}=\frac{T_{Ed}}{2.A_k}.\cot\theta</math>    (6,28) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<math>u_k</math> - периметър на площта <math>A_k</math>;

::<math>f_{yd}</math> - изчислителната граница на провлачване на надлъжната армировка;

::<math>\theta</math> - наклонът на натиснатите диагонали.

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за напречна сила

2020-02-16T15:55:26Z

Proektsoft:

===Елементи, при които не е необходима напречна армировка по изчисление===
Изчислителната носимоспособност на срязване <math>V_{Rd,c}</math> се определя по следната формула:

:<math>V_{Rd,c}=\bigr[C_{Rd,c}.k.(100.\rho_{l}.f_{ck})+k_1.\sigma_{cp}\bigr]</math>     (6,2а) от БДС EN 1992-1-1

и се приема не по-малка от:

:<math>V_{Rd,c}=(v_{min}+k_1.\sigma_{cp}).b_w.d</math>     (6,2b) от БДС EN 1992-1-1, където:

Стойността, определена по формула (6,2а) представлява изчислителната носимоспособност на стоманобетонно сечение, армирано с надлъжна армировка, а формула (6,2b) дава стойност на изчислителната носимоспособност на бетонно сечение без надлъжна армировка.

::<math>f_{ck}</math> - характеристичната цилиндрична якост на бетона на 28 ден в '''MPa''';

::<math>d</math> - полезната височина на сечението;

::<math>k=1+\sqrt{200/d}\le2,0</math> - като <math>d</math> е в '''mm''';

::<math>\rho_{l}=A_{sl}/(b_w.d)\le0,02</math> - коефициента на армиране с надлъжна армировка;

::<math>A_{sl}</math> - площта на опънната армировка, която продължава на разстояние <math>\ge(l_{bd}+d)</math> зад разглежданото сечение "A";

[[Файл:4.png]]

::<math>b_w</math> - най-малката широчина на напречното сечение в опънната зона в ['''mm'''];

::<math>\sigma_{cp}=N_{Ed}/A_c<0,2.f_{cd}</math>;

:::<math>N_{Ed}</math> - нормалната сила в напречното сечение вследствие на натоварването или напрягането в ['''N''']; (<math>N_{Ed}>0</math> при натиск). Влиянието на принудените деформации от силата <math>N_{E}</math> може да се пренебрегне;

:::<math>A_c</math> - площта на бетонното напречно сечение в ['''mm'''2];

::<math>V_{Rd,c}</math> се получава в ['''N'''].

Забележка; Стойностите на <math>C_{Rd,c}</math>, <math>v_{min}</math> и <math>k_1</math> са дадени в националното приложение БДС
EN 1992-1-1/NА, както следва:

::<math>C_{Rd,c}=0,18/\gamma_c=0,18/1,5=0,12</math>;

::<math>v_{min}=0,035.k^{3/2}.f_{ck}^{1/2}</math>;

::<math>k_1=0,15</math>.

===Елементи с напречна армировка по изчисление===

Изчисляването на елементи с напречна армировка се основава на фермов модел, показан на графиката:

"A" - натисков пояс; "B" - натискови бетонни диагонали; "C" - опънен пояс; "D" - напречна армировка

[[Файл:5.png]]
Фигура 6,5 от БДС EN 1992-1-1, където:

:<math>\alpha</math> - ъгълът между армировката и оста на гредата, която е перпендикулярна на напречната сила (приема се за положителна по начина, показан на фигура 6,5);

:<math>\theta</math> - ъгълър между натискоеите бетонни диагонали и оста на гредата;

:<math>F_{td}</math> - изчислвителната стойност на опънната сила в надлъжната армировка;

:<math>F_{cd}</math> - изчислителната стойност на натисковата сила в бетона по направление на надлъжната ос на елемента;

:<math>b_w</math> - минималната широчина на стеблото между опънния и натисковия пояс;

:<math>z</math> - рамото на вътрешните сили, за елемент с постоянна височина, съответстващо на огъващия момент за разглеждания елемент. При поемането на напречните сили в стоманобетонни елементи без нормална сила се допуска да се приеме стойността <math>z=0,9.d</math>.

=====За елементи с вертикална напречна армировка <math>\alpha=90</math>° носимоспособността на срязване <math>V_{Rd}</math> е по-малката от двете стойности:=====

:<math>V_{Rd,s}=\frac{A_{sw}}{s}.z.f_{ywd}.\cot\theta</math>     (6,8) от БДС EN 1992-1-1

:и

:<math>V_{Rd,max}=\alpha_{cw}.b_w.z.v_1.f_{cd}/(\cot{\theta}+\tan{\theta})</math>     (6,9) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<math>\theta</math> - ъгълът между натисковите бетонни диагонали и оста на гредата.

::Граничните стойности на <math>\cot{\theta}</math> са ограничени от БДС EN 1992-1-1 в следния диапазон:
::<math>1\le\cot{\theta}\le2,5</math>
::Препоръчва се следния избор за <math>\cot{\theta}</math> :
:::* за елементи подложени на огъване:
:::<math>\cot{\theta}=1,2/(1-0,11,b_w.z.\sqrt{f_{ck}}/V_{Ed})</math>
:::при спазване на условие (6,9) от БДС EN 1992-1-1
:::* за елементи подложени на нецентричен натиск <math>\cot{\theta}</math> се определя по условие (6,9) от БДС EN 1992-1-1 за <math>V_{Ed}=V_{Rd,max}</math>:
:::* за елементи подложени на опън или на усукване <math>\cot{\theta}</math> се приема в границите от 1,0 до 1,5 при спазване на условие (6,9) или съответно (6,29) от БДС EN 1992-1-1.
::<math>A_{sw}</math> - площта на напречното сечение на напречната армировка;
::<math>s</math> - разстоянието между стремената;
::<math>f_{ywd}</math> - изчислитена стойност на границата на провлачване на напречната армировка;
::<math>v_1</math> - коефициент на намаляване на якостта на напукан от срязване бетон;

:::<math>v=0,6.\biggr[1-\frac{f_{ck}}{250}\biggr]</math>   - <math>f_{ck}</math> е в '''MPa'''     (6,6N) от БДС EN 1992-1-1.

::<math>\alpha_{cw}</math> - коефициент, който отчита напрегнатото състояние в натисковия пояс;

Забележка 1: Ако изчислитеното напрежение в напречната армировка е по-малко от 80% от характеристичната стойност на границата на провлачване <math>f_{yk}</math>, <math>v_1</math> може да се приеме, както следва:
:<math>v_1=0.6</math>                                    за <math>f_{ck}\le60 MPa</math>    (6,10aN) от БДС EN 1992-1-1
:или
:<math>v_1=0.9-f_{ck}/200>0,5</math>      за <math>f_{ck}\ge60 MPa</math>    (6,10bN) от БДС EN 1992-1-1

Препоръчителната от БДС EN 1992-1-1 стойност на <math>\alpha_{cw}</math> за конструкции без предварително напрягане се приема, както следва:

:<math>1</math>                                                  за <math>\sigma_{cp}=0</math>

:<math>(1+\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                            за <math>0<\sigma_{cp}<f_{cd}</math>                        (6,11aN) от БДС EN 1992-1-1

:<math>1,25</math>                                           за <math>0,25.f_{cd}<\sigma_{cp}<0,5.f_{cd}</math>    (6,11bN) от БДС EN 1992-1-1

:<math>2,5.(1-\sigma_{cp}/f_{cd})</math>                    за <math>0,5.f_{cd}<\sigma_{cp}<1,0.f_{cd}</math>       (6,11cN) от БДС EN 1992-1-1, където:

::<math>\sigma_{cp}</math> - средното напрежение на натиск в бетона, прието за положително, вследствие на изчислителната нормална сила. То се определя като средно за напречното сечение при вземане под внимание и на армировката. Не е необходимо да се изчислява стойността на <math>\sigma_{cp}</math> на разстояние, по-малко от <math>0,5.d.\cot\theta</math> от ръба на опората.

Забележка 2: За стойността на <math>v_1</math> в националното приложение БДС EN 1992-1-1/NА е предписано да се определя по формули (6,6N) или (6,10N), а за <math>\alpha_{cw}</math> по формули (6,11N). За класове на бетона по-високи от C50/60 обаче трябва да се отчитат следните препоръки, дадени в т.3,1,2(2) в националното приложение БДС EN 1992-1-1/NА:

За максимален клас на бетона Cmax се приема препоръчания от БДС EN 1992-1-1 клас C90/105. За бетони с клас по-висок от C50/60 якостите на опън също трябва да се доказват с изпитване. В противен случай за съответните проверки се използват характеристиките на бетон клас C50/60.

Забележка 3: Ефективната площ на напречното сечение на напреяната армировка <math>A_{sw,max}</math> за <math>\cot\theta=1</math> се определя от:

:<math>\frac{A_{sw,max}.f_{ywd}}{b_w.s}\ge\frac{1}{2}.\alpha_{cw}.v_1.f_{cd}</math>

Оразмеряване на стоманени конструкции

2020-02-16T15:49:58Z

Proektsoft:

*[[Класификация на сеченията на стоманените конструкции|Класификация на напречните сечения]]
*[[Оразмеряване на сеченията на стоманените конструкции|Оразмеряване на напречните сечения]]
**[[Оразмеряване на стоманени сечения в пластичен стадий|В пластичен стадий - клас 1 и 2]]
**[[Оразмеряване на стоманени сечения в еластичен стадий|В еластичен стадий - клас 3]]
**[[Оразмеряване на тънкостенни стоманени сечения|В еластичен стадий - клас 4]]
*[[Оразмеряване на стоманени елементи]]
**[[Носимоспособност на елементите на устойчивост при центричен натиск (изкълчване)]]
**[[Носимоспособност на елементите на устойчивост при огъване (измятане)]]
*[[Оразмеряване на съединенията в стоманените конструкции|Оразмеряване на съединенията]]
**[[Болтови съединения]]
**[[Заваръчни съединения]]
*[[Оразмеряване на възлите в стоманените конструкции|Оразмеряване на възлите]]

Оразмеряване на стоманени конструкции

2020-02-16T15:48:59Z

Proektsoft:

*[[Класификация на сеченията на стоманените конструкции|Класификация на сеченията]]
*[[Оразмеряване на сеченията на стоманените конструкции|Оразмеряване на сеченията]]
**[[Оразмеряване на стоманени сечения в пластичен стадий|В пластичен стадий - клас 1 и 2]]
**[[Оразмеряване на стоманени сечения в еластичен стадий|В еластичен стадий - клас 3]]
**[[Оразмеряване на тънкостенни стоманени сечения|В еластичен стадий - клас 4]]
*[[Оразмеряване на стоманени елементи]]
**[[Носимоспособност на елементите на устойчивост при центричен натиск (изкълчване)]]
**[[Носимоспособност на елементите на устойчивост при огъване (измятане)]]
*[[Оразмеряване на съединенията в стоманените конструкции|Оразмеряване на съединенията]]
**[[Болтови съединения]]
**[[Заваръчни съединения]]
*[[Оразмеряване на възлите в стоманените конструкции|Оразмеряване на възлите]]

Оразмеряване на сеченията на стоманените конструкции

2020-02-16T15:48:36Z

Proektsoft:

**[[Оразмеряване на стоманени сечения в пластичен стадий|В пластичен стадий - клас 1 и 2]]
**[[Оразмеряване на стоманени сечения в еластичен стадий|В еластичен стадий - клас 3]]
**[[Оразмеряване на тънкостенни стоманени сечения|В еластичен стадий - клас 4]]

Оразмеряване на стоманени сечения в еластичен стадий

2020-02-16T15:47:24Z

Proektsoft:

===В общия случай===

Трябва да бъде удовлетворено условието, което дава критерия за провлачване в критична точка от напречното сечение:

:<math>\sqrt{\Bigg(\frac{\sigma_{x,Ed}}{f_y/\gamma_{M0}}\Bigg)^2+\Bigg(\frac{\sigma_{z,Ed}}{f_y/\gamma_{M0}}\Bigg)^2-\Bigg(\frac{\sigma_{x,Ed}}{f_y/\gamma_{M0}}\Bigg).\Bigg(\frac{\sigma_{z,Ed}}{f_y/\gamma_{M0}}\Bigg)+3.\Bigg(\frac{\tau_{Ed}}{f_y/\gamma_{M0}}\Bigg)^2}\le1,0</math>     (6.1)* от БДС EN 1993-1-1

Забележка 1: *Въпреки, че в БДС EN 1993-1-1 е дадена без коренуване, тук е използван оригиналния вид на формулата за да се получи действителния коефициент на сигурност и съответно реалния запас на сечението. Дадена е и оригиналната номерация на формулите съгласно текста на стандарта.

Забележка 2: Проверките по-долу представляват частен случай на формула (6.1). В тях са дадени и формулите за намиране на напреженията от формула (6.1).

===Проверка на огъване и осова сила===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\sigma_{x,Ed}\le\frac{f_y}{\gamma_{M0}}</math>     (6.42) от БДС EN 1993-1-1, където

::<math>\sigma_{x,Ed}=\frac{N_{Ed}}{A}\pm\frac{M_{y,Ed}}{W_y}\pm\frac{M_{z,Ed}}{W_z}</math>

===Проверка на срязване===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{\tau_{Ed}}{f_y/(\sqrt{3}.\gamma_{M0})}\le1,0</math>     (6.19) от БДС EN 1993-1-1, където

::<math>\tau_{Ed}=max(\tau_{xy,Ed};\tau_{xz,Ed};\tau_{T,Ed};\tau_{red,Ed})</math>, където

:::<math>\tau_{xy,Ed}=\frac{V_{y,Ed}.S_z}{b_y.I_z}</math>

:::<math>\tau_{xz,Ed}=\frac{V_{z,Ed}.S_y}{b_z.I_y}</math>

:::<math>\tau_{T,Ed}=\frac{T_{Ed}}{W_t}</math>

:::<math>\tau_{red,Ed}=\sqrt{\tau_{xy,Ed}^2+\tau_{xz,Ed}^2}</math>

===Проверка на комбинирано срязване с огъване и осова сила===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{\sqrt{\sigma_{x,Ed}^2+3.\tau_{Ed}^2}}{f_y/\gamma_{M0}}\le1,0</math>

Носимоспособност на елементите на устойчивост при центричен натиск (изкълчване)

2020-02-16T15:42:45Z

Proektsoft:

===Носимоспособност на елементите на устойчивост (изкълчване) при центричен натиск===

Центрично натиснатите елементи с постоянно напречно сечение се оразмеряват по формулата:

:<math>\frac{N_{Ed}}{N_{b,Rd}}\le1,00</math>     (6.46) от БДС EN 1993-1-1, където:

:Носимоспособността на елемента на центричен натиск:

::<math>N_{b,Rd}=\frac{\chi.A.f_y}{\gamma_{M1}}</math>     ,за елементи с напречни сечения клас 1, 2 или 3       (6.47) от БДС EN 1993-1-1

::<math>N_{b,Rd}=\frac{\chi.A_{eff}.f_y}{\gamma_{M1}}</math>     ,за елементи с напречни сечения клас 4       (6.48) от БДС EN 1993-1-1

::Редукционният коефициент за съответната форма на изкълчване е:
:::<math>\chi=\frac{1}{\Phi+\sqrt{\Phi^2-\bar{\lambda}^2}}\le1,00</math>     (6.49) от БДС EN 1993-1-1

:::<math>\Phi=0,5.\bigg[1+\alpha.(\bar{\lambda}-0,2)+\bar{\lambda}^2\bigg]</math>

:::- при равнинна форма на изкълчване, стойността на условната стройност може да се намери по формулите:
:::<math>\bar{\lambda}=\sqrt{\frac{A.f_y}{N_{cr}}}=\frac{L_{cr}}{i}.\frac{1}{\lambda_1}</math> - за напречни сечения от клас 1, 2 или 3      (6.50) от БДС EN 1993-1-1

:::<math>\bar{\lambda}=\sqrt{\frac{A_{eff}.f_y}{N_{cr}}}=\frac{L_{cr}}{i}.\frac{\sqrt{\frac{A_{eff}}{A}}}{\lambda_1}</math> - за напречни сечения от клас 4      (6.51) от БДС EN 1993-1-1

::::<math>L_{cr}</math> - изкълчвателната дължина в разглежданата равнина;

::::<math>i</math> - инерционния радиус спрямо съответната ос, определен с характеристиките на брутното напречно сечение;

::::<math>\lambda_1=\pi.\sqrt{\frac{E}{f_y}}=93,9.\epsilon</math>;

::::<math>\epsilon=\sqrt{\frac{235}{f_y}}</math>, (<math>f_y</math> е в N/mm2)

::::<math>N_{cr}</math> - критичната нормална сила в еластичен стадий за съответната форма на изкълчване, получена чрез характеристиките на брутното напречно сечение;

:::<math>\alpha</math> - коефициент за несъвършенствата, определя се по таблица 6.1:
:::{|class="wikitable" style="text-align:center;" width="500"
!Крива на изкълчване
!a0
!a
!b
!c
!d
|-
!Коефициент за несъвършенства <math>\alpha</math>
|0,13
|0,21
|0,34
|0,49
|0,76
|}

:::Съответната крива на изкълчване следва да се определи от таблица 6,2:

:::[[Файл:Buckling curves.png]]

::Коефициентът на изкълчване може да бъде отчетен графично:

::'''Фигура 6.4 - Криви на изкълчване'''

::[[Файл:Buckling curves grafics.png]]

Носимоспособност на елементите на устойчивост при огъване (измятане)

2020-02-16T15:36:47Z

Proektsoft:

===Носимоспособност на елементите на устойчивост (измятане) при огъване===

Елементи с постоянно напречно сечение подложени на огъване се оразмеряват по формулата:

:<math>\frac{M_{Ed}}{M_{b,Rd}}\le1,00</math>     (6.54) от БДС EN 1993-1-1, където:

:Изчислителната носимоспособност на странично неукрепена греда се определя по формулата:
::<math>M_{b,Rd}=\chi_{LT}.W_y.\frac{f_y}{\gamma_{M1}}</math>     (6.55) от БДС EN 1993-1-1, където:

:::<math>W_y</math> - съответния съпротивителен момент:

:::*<math>W_y=W_{pl,y}</math> - за напречни сечения 1 или 2;

:::*<math>W_y=W_{el,y}</math> - за напречни сечения 3;

:::*<math>W_y=W_{eff,y}</math> - за напречни сечения 4;

:::<math>\chi_{LT}=\frac{1}{\Phi_{LT}+\sqrt{\Phi_{LT}^2-\bar{\lambda}_{LT}^2}}\le1,00</math> - коефициент на измятане, където:

:::<math>\Phi_{LT}=0,5.\bigg[1+\alpha_{LT}.(\bar{\lambda}_{LT}-0,2)+\bar{\lambda}_{LT}^2\bigg]</math>

:::<math>\alpha_{LT}</math> - коефициент за несъвършенствата;

:::<math>\bar{\lambda}_{LT}=\sqrt{\frac{W_y.f_y}{M_{cr}}}</math>

:::<math>M_{cr}=C_1.\frac{\pi^2.E.I_z}{(k.L)^2}\Bigg[\sqrt{\bigg(\frac{k}{k_w}\bigg)^2.\frac{I_w}{I_z}+\frac{(k.L)^2.G.I_t}{\pi^2.E.I_z}+(C_2.z_g-C_3.z_j)^2}-</math><math>(C_2.z_g-C_3.z_j)\Bigg]</math>

Коефициентът <math>k</math> зависи от условията на подпиране срещу завъртане на опорните сечения около вертикална ос и се избира между 0.5, 0.7 и 1.0 съответно при двустранно, едностранно запъване или ставно подпиране.
Коефициентът <math>k_w</math> отчита възможноста за депланация в краищата и е приет 1.0 консервативно.

<math>z_g=z_a-z_s</math> е разстоянието по височина между приложната точка на натоварването и центъра на срязване. Приложната точка на натоварването може да се избира между: долен пояс (благоприятно), горен пояс (неблагоприятно) и неутрално <math>(z_g=0)</math>.

Оразмеряване на стоманени сечения в пластичен стадий

2020-02-16T15:26:13Z

Proektsoft: /* Проверка за двойно огъване */

===Проверка за центричен опън===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{N_{Ed}}{N_{t,Rd}}\le1,0</math>      (6.5) от БДС EN 1993-1-1

:Носимоспособността на сечението за центричен опън се определя по формулата:

::<math>N_{pl,Rd}=\frac{A.f_y}{\gamma_{M0}}</math>     (6.6) от БДС EN 1993-1-1

:При наличие на отвори носимоспособността на сечението се определя за отслабеното сечение:

::<math>N_{u,Rd}=\frac{0,9.A_{net}.f_u}{\gamma_{M2}}</math>     (6.7) от БДС EN 1993-1-1

===Проверка за центричен натиск===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{N_{Ed}}{N_{c,Rd}}\le1,0</math>      (6.5) от БДС EN 1993-1-1

::<math>N_{c,Rd}=\frac{A.f_y}{\gamma_{M0}}</math>     (6.10) от БДС EN 1993-1-1

:При наличие на напречна сила <math>V_{Ed}\ge0,5.V_{Rd}</math>, вместо <math>N_{pl,Rd}</math> и <math>N_{c,Rd}</math> се определя редуцирана носимоспособност за осова сила <math>N_{pl,V,Rd}</math> като за площта на срязване вместо <math>f_y</math> се използва редуцирана граница на провлачване:

::<math>(1-\rho).f_y</math>     (6.7) от БДС EN 1993-1-1, къдeто <math>\rho=\bigg(\frac{2V_{Ed}}{V_{pl,Rd}}-1\bigg)^2</math>

:При наличие на усукващ момент коефициентът <math>\rho</math> се изчислява с <math>V_{pl,T,Rd}</math> вместо с <math>V_{pl,Rd}</math>.

===Проверка за огъване===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{M_{Ed}}{M_{c,Rd}}\le1,0</math>      (6.12) от БДС EN 1993-1-1

:Носимоспособността на сечението за огъване се определя по формулите:

::<math>M_{y,Rd}=M_{pl,y,Rd}=\frac{W_{pl,y}.f_y}{\gamma_{M0}}</math>      (6.13) от БДС EN 1993-1-1

::<math>M_{z,Rd}=M_{pl,z,Rd}=\frac{W_{pl,z}.f_y}{\gamma_{M0}}</math>      (6.13) от БДС EN 1993-1-1

При наличие на огъващ момент и осова сила проверката се извършва по формулата:

:<math>\frac{M_{Ed}}{M_{N,Rd}}\le1,0</math>      (6.31) от БДС EN 1993-1-1

:Носимоспособността на сечението за огъване и осова сила се определя по формулите:

::За правоъгълни сечения
:::<math>M_{N,Rd}=M_{pl,Rd}.\Bigg[1-\bigg(\frac{N_{Ed}}{N_{pl,Rd}}\bigg)^2\Bigg]</math>      (6.32) от БДС EN 1993-1-1

::За двойно Т сечения
:::<math>M_{N,y,Rd}=M_{pl,y,Rd}.\frac{1-n}{1-0,5.a}</math>      (6.36) от БДС EN 1993-1-1

::::При <math>n\le{a}:M_{N,z,Rd}=M_{pl,z,Rd}</math>     (6.37) от БДС EN 1993-1-1

::::При <math>n>a:M=M_{N,z,Rd}=M_{pl,z,Rd}.\Bigg[1-\bigg(\frac{n-a}{1-a}\bigg)^2\Bigg]</math>     (6.38) от БДС EN 1993-1-1, където

::::<math>n=\frac{N_{Ed}}{N_{pl,Rd}}; a=\frac{A-2bt_f}{A}</math>

::За затворени кутиеобразни сечения
:::<math>M_{N,y,Rd}=M_{pl,y,Rd}.\frac{1-n}{1-0,5.a_w}</math>     (6.38) от БДС EN 1993-1-1
:::<math>M_{N,z,Rd}=M_{pl,z,Rd}.\frac{1-n}{1-0,5.a_f}</math>     (6.38) от БДС EN 1993-1-1, където

::::<math>a_w=\frac{A-2bt_f}{A}; a_f=\frac{A-2bt_w}{A}</math>

===Проверка за двойно огъване===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\bigg(\frac{M_{y,Ed}}{M_{y,Rd}}\bigg)^\alpha+\bigg(\frac{M_{z,Ed}}{M_{z,Rd}}\bigg)^\beta\le1,0</math>     (6.41) от БДС EN 1993-1-1

:За двойно Т сечения
::<math>\alpha=2, \beta=5.n\ge1</math>
:За кръгли затворени кухи сечения
::<math>\alpha=2, \beta=2</math>
:За правоъгълни кухи сечения
::<math>\alpha=\beta=1,66/(1-1,13.n^2)</math>
:При наличие на двойно огъване и осова сила, <math>M_{y,Rd}</math> и <math>M_{z,Rd}</math> във формула 6.41 се заместват съответно с <math>M_{N,y,Rd}</math> и <math>M_{N,z,Rd}</math>.
:При наличие на напречна сила <math>V_{Ed}\ge0,5.V_{pl,Rd}</math> , вместо <math>M_{pl,Rd}</math> и <math>M_{N,Rd}</math> се определят съответно редуцирани носимоспособности за огъващ момент <math>M_{pl,V,Rd}</math> и <math>M_{NV,Rd}</math> като за площта на срязване вместо <math>M_{pl,Rd}</math> и <math>f_y</math> се използва редуцирана граница на провлачване
::<math>(1-\rho).f_y</math>     (6.29) от БДС EN 1993-1-1,където <math>\rho=\bigg(\frac{2V_{Ed}}{V_{pl,Rd}}-1\bigg)^2</math>

:При наличие на усукващ момент коефициентът <math>\rho</math> се изчислява с <math>V_{pl,T,Rd}</math> вместо с <math>V_{pl,Rd}</math>.

===Проверка за напречна сила===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{V_{Ed}}{V_{c,Rd}}\ge1,0</math>     (6.17) от БДС EN 1993-1-1

:Носимоспособността на сечението за огъване се определя по формулите:

::<math>{V_{y,Rd}={V_{pl,y,Rd}=\frac{A_{vy}.f_y}{\sqrt{3}.\gamma_{M0}}</math>      (6.18) от БДС EN 1993-1-1

::<math>{V_{z,Rd}={V_{pl,z,Rd}=\frac{A_{vz}.f_y}{\sqrt{3}.\gamma_{M0}}</math>      (6.18) от БДС EN 1993-1-1

::Площта на срязване <math>A_v</math> може да се приеме, както следва за:

::*валцовани I- или H-сечения при товар, успореден на стеблото: <math>A-2.b.t_f+(t_w+2.r).t_f\ge\eta.h_w.t_w</math>
::*валцовани T-сечения при товар, успореден на стеблото: <math>0,9.(A-b.t_f)</math>
::*заварени I-, H- и кутиеобразни сечения при товар, успореден на стеблото: <math>\eta.\sum{h_w.t_w}</math>
::*заварени I-, H-,U- и кутиеобразни сечения при товар, успореден на поясите: <math>A-\sum{h_w.t_w}</math>
::*валцовани правоъгълни затворени профили с постоянна дебелина
::**при товар, успореден на височината <math>A.h/(b+h)</math>
::**при товар, успореден на широчината <math>A.b/(b+h)</math>
::*кръгли затворени сечения и тръби с постоянна дебелина <math>2.A/\pi</math>

Забележка 1: <math>\eta=1,2</math> за стомана до и включително клас S 460 и <math>\eta=1,0</math> за по-високи класове стомана.

:При наличие на напречна сила и усукващ момент

:<math>\frac{V_{Ed}}{V_{pl,T,Rd}}\le1,0</math>     (6.25) от БДС EN 1993-1-1

::За двойно Т сечение
:::<math>V_{pl,T,Rd}=\sqrt{1-\frac{\tau_{t,Еd}}{1,25.(f_y/\sqrt{3}/.\gamma_{M0}}}.V_{pl,Rd}</math>     (6.26) от БДС EN 1993-1-1
::За U сечение
:::<math>V_{pl,T,Rd}=\Bigg(\sqrt{1-\frac{\tau_{t,Еd}}{1,25.(f_y/\sqrt{3})/\gamma_{M0}}}</math> <math>-</math> <math>\frac{\tau_{w,Еd}}{(f_y/\sqrt{3})/\gamma_{M0}}\Bigg).V_{pl,Rd}</math>     (6.27) от БДС EN 1993-1-1
::За затворени кухи сечения
:::<math>V_{pl,T,Rd}=\bigg(1-\frac{\tau_{t,Еd}}{1,25.(f_y/\sqrt{3}/\gamma_{M0}}\bigg).V_{pl,Rd}</math>     (6.28) от БДС EN 1993-1-1

===Проверка за усукващ момент===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{T_{Ed}}{T_{Rd}}</math>     (6.23) от БДС EN 1993-1-1

:Носимоспособността на сечението за усукващ момент се определя по формулата:

::<math>T_{Rd}=\frac{W_t.f_y}{\gamma_{M0}}</math>

Оразмеряване на стоманени сечения в пластичен стадий

2020-02-16T15:20:46Z

Proektsoft:

===Проверка за центричен опън===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{N_{Ed}}{N_{t,Rd}}\le1,0</math>      (6.5) от БДС EN 1993-1-1

:Носимоспособността на сечението за центричен опън се определя по формулата:

::<math>N_{pl,Rd}=\frac{A.f_y}{\gamma_{M0}}</math>     (6.6) от БДС EN 1993-1-1

:При наличие на отвори носимоспособността на сечението се определя за отслабеното сечение:

::<math>N_{u,Rd}=\frac{0,9.A_{net}.f_u}{\gamma_{M2}}</math>     (6.7) от БДС EN 1993-1-1

===Проверка за центричен натиск===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{N_{Ed}}{N_{c,Rd}}\le1,0</math>      (6.5) от БДС EN 1993-1-1

::<math>N_{c,Rd}=\frac{A.f_y}{\gamma_{M0}}</math>     (6.10) от БДС EN 1993-1-1

:При наличие на напречна сила <math>V_{Ed}\ge0,5.V_{Rd}</math>, вместо <math>N_{pl,Rd}</math> и <math>N_{c,Rd}</math> се определя редуцирана носимоспособност за осова сила <math>N_{pl,V,Rd}</math> като за площта на срязване вместо <math>f_y</math> се използва редуцирана граница на провлачване:

::<math>(1-\rho).f_y</math>     (6.7) от БДС EN 1993-1-1, къдeто <math>\rho=\bigg(\frac{2V_{Ed}}{V_{pl,Rd}}-1\bigg)^2</math>

:При наличие на усукващ момент коефициентът <math>\rho</math> се изчислява с <math>V_{pl,T,Rd}</math> вместо с <math>V_{pl,Rd}</math>.

===Проверка за огъване===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{M_{Ed}}{M_{c,Rd}}\le1,0</math>      (6.12) от БДС EN 1993-1-1

:Носимоспособността на сечението за огъване се определя по формулите:

::<math>M_{y,Rd}=M_{pl,y,Rd}=\frac{W_{pl,y}.f_y}{\gamma_{M0}}</math>      (6.13) от БДС EN 1993-1-1

::<math>M_{z,Rd}=M_{pl,z,Rd}=\frac{W_{pl,z}.f_y}{\gamma_{M0}}</math>      (6.13) от БДС EN 1993-1-1

При наличие на огъващ момент и осова сила проверката се извършва по формулата:

:<math>\frac{M_{Ed}}{M_{N,Rd}}\le1,0</math>      (6.31) от БДС EN 1993-1-1

:Носимоспособността на сечението за огъване и осова сила се определя по формулите:

::За правоъгълни сечения
:::<math>M_{N,Rd}=M_{pl,Rd}.\Bigg[1-\bigg(\frac{N_{Ed}}{N_{pl,Rd}}\bigg)^2\Bigg]</math>      (6.32) от БДС EN 1993-1-1

::За двойно Т сечения
:::<math>M_{N,y,Rd}=M_{pl,y,Rd}.\frac{1-n}{1-0,5.a}</math>      (6.36) от БДС EN 1993-1-1

::::При <math>n\le{a}:M_{N,z,Rd}=M_{pl,z,Rd}</math>     (6.37) от БДС EN 1993-1-1

::::При <math>n>a:M=M_{N,z,Rd}=M_{pl,z,Rd}.\Bigg[1-\bigg(\frac{n-a}{1-a}\bigg)^2\Bigg]</math>     (6.38) от БДС EN 1993-1-1, където

::::<math>n=\frac{N_{Ed}}{N_{pl,Rd}}; a=\frac{A-2bt_f}{A}</math>

::За затворени кутиеобразни сечения
:::<math>M_{N,y,Rd}=M_{pl,y,Rd}.\frac{1-n}{1-0,5.a_w}</math>     (6.38) от БДС EN 1993-1-1
:::<math>M_{N,z,Rd}=M_{pl,z,Rd}.\frac{1-n}{1-0,5.a_f}</math>     (6.38) от БДС EN 1993-1-1, където

::::<math>a_w=\frac{A-2bt_f}{A}; a_f=\frac{A-2bt_w}{A}</math>

===Проверка за двойно огъване===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\bigg(\frac{M_{y,Ed}}{M_{y,Rd}}\bigg)^\alpha+\bigg(\frac{M_{z,Ed}}{M_{z,Rd}}\bigg)^\beta\le1,0</math>     (6.41) от БДС EN 1993-1-1

:За двойно Т сечения
::<math>\alpha=2, \beta=5.n\ge1</math>
:За кръгли затворени кухи сечения
::<math>\alpha=2, \beta=2</math>
:За правоъгълни кухи сечения
::<math>\alpha=\beta=1,66/(1-1,13.n^2)</math>
:При наличие на двойно огъване и осова сила, <math>M_{y,Rd}</math> и <math>M_{z,Rd}</math> във формула 6.41 се заместват съответно с <math>M_{N,y,Rd}</math> и <math>M_{N,z,Rd}</math>.
:При наличие на напречна сила <math>V_{Ed}\ge0,5.V_{pl,Rd}</math> , вместо <math>M_{pl,Rd}</math> и <math>M_{N,Rd}</math> се определят съответно редуцирани носимоспособности за огъващ момент <math>M_{pl,V,Rd}</math> и <math>M_{NV,Rd}</math> като за площта на срязване вместо <math>M_{pl,Rd}</math> и <math>f_y</math> се използва редуцирана граница на провлачване
::<math>(1-\rho).f_y</math>     (6.29) от БДС EN 1993-1-1,където <math>\rho=\bigg(\frac{2V_{Ed}}{V_{pl,Rd}}-1\bigg)^2</math>

:При наличие на усукващ момент коефициентът <math>\rho</math> се изчислява с <math>V_{pl,T,Rd}</math> вместо с <math>{V_{pl,Rd}</math>.

===Проверка за напречна сила===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{V_{Ed}}{V_{c,Rd}}\ge1,0</math>     (6.17) от БДС EN 1993-1-1

:Носимоспособността на сечението за огъване се определя по формулите:

::<math>{V_{y,Rd}={V_{pl,y,Rd}=\frac{A_{vy}.f_y}{\sqrt{3}.\gamma_{M0}}</math>      (6.18) от БДС EN 1993-1-1

::<math>{V_{z,Rd}={V_{pl,z,Rd}=\frac{A_{vz}.f_y}{\sqrt{3}.\gamma_{M0}}</math>      (6.18) от БДС EN 1993-1-1

::Площта на срязване <math>A_v</math> може да се приеме, както следва за:

::*валцовани I- или H-сечения при товар, успореден на стеблото: <math>A-2.b.t_f+(t_w+2.r).t_f\ge\eta.h_w.t_w</math>
::*валцовани T-сечения при товар, успореден на стеблото: <math>0,9.(A-b.t_f)</math>
::*заварени I-, H- и кутиеобразни сечения при товар, успореден на стеблото: <math>\eta.\sum{h_w.t_w}</math>
::*заварени I-, H-,U- и кутиеобразни сечения при товар, успореден на поясите: <math>A-\sum{h_w.t_w}</math>
::*валцовани правоъгълни затворени профили с постоянна дебелина
::**при товар, успореден на височината <math>A.h/(b+h)</math>
::**при товар, успореден на широчината <math>A.b/(b+h)</math>
::*кръгли затворени сечения и тръби с постоянна дебелина <math>2.A/\pi</math>

Забележка 1: <math>\eta=1,2</math> за стомана до и включително клас S 460 и <math>\eta=1,0</math> за по-високи класове стомана.

:При наличие на напречна сила и усукващ момент

:<math>\frac{V_{Ed}}{V_{pl,T,Rd}}\le1,0</math>     (6.25) от БДС EN 1993-1-1

::За двойно Т сечение
:::<math>V_{pl,T,Rd}=\sqrt{1-\frac{\tau_{t,Еd}}{1,25.(f_y/\sqrt{3}/.\gamma_{M0}}}.V_{pl,Rd}</math>     (6.26) от БДС EN 1993-1-1
::За U сечение
:::<math>V_{pl,T,Rd}=\Bigg(\sqrt{1-\frac{\tau_{t,Еd}}{1,25.(f_y/\sqrt{3})/\gamma_{M0}}}</math> <math>-</math> <math>\frac{\tau_{w,Еd}}{(f_y/\sqrt{3})/\gamma_{M0}}\Bigg).V_{pl,Rd}</math>     (6.27) от БДС EN 1993-1-1
::За затворени кухи сечения
:::<math>V_{pl,T,Rd}=\bigg(1-\frac{\tau_{t,Еd}}{1,25.(f_y/\sqrt{3}/\gamma_{M0}}\bigg).V_{pl,Rd}</math>     (6.28) от БДС EN 1993-1-1

===Проверка за усукващ момент===

Трябва да бъде удовлетворено условието:

:<math>\frac{T_{Ed}}{T_{Rd}}</math>     (6.23) от БДС EN 1993-1-1

:Носимоспособността на сечението за усукващ момент се определя по формулата:

::<math>T_{Rd}=\frac{W_t.f_y}{\gamma_{M0}}</math>

Оразмеряване на сеченията на стоманените конструкции

2020-02-16T15:13:07Z

Proektsoft: Нова страница: „**В пластичен стадий - клас 1 и 2 **...“

**[[Оразмеряване на стоманени сечения в пластичен стадий|В пластичен стадий - клас 1 и 2]]
**[[Оразмеряване на стоманени сечения в еластичен стадий|В еластичен стадий - клас 3]]
**[[Оразмеряване на стоманени сечения в еластичен стадий|В еластичен стадий - клас 4]]

Класификация на сеченията на стоманените конструкции

2020-02-16T15:12:15Z

Proektsoft:

===Определени са четири класа напречни сечения, както следва:===

* Клас 1 - напречни сечения, които могат да образуват пластична става с капацитет на завъртане, необходим за пластичния анализ без намаляване на носимоспособността;

* Клас 2 - напречни сечения, които могат да достигнат носимоспособността на огъване в пластичен стадий, но имат ограничен капацитет на завъртане поради загуба на местна устойчивост;

* Клас 3 - напречни сечения, при които напрежението в най-външното натиснато влакно на стоманения елемент при прието еластично разпределение на напреженията достига граница на провлачване, но загубата на местна устойчивост не позволява да се достигне носимоспособността на огъване в пластичен стадий;

* Клас 4 - напречни сечения, при които настъпва загуба на местна устойчивост преди достигане на границата на провлачване в една или няколко части на напречното сечение.

===Таблица 5.2 - Максимални отношения широчина към дебелина на натиснати стени:===

'''Лист 1 - Вътрешни натиснати стени'''

[[Файл:5.2-1.png]]

'''Лист 2 - Конзолни участъци на пояси'''

[[Файл:5.2-2.png]]

'''Лист 3 - Ъглови профили'''

[[Файл:5.2-3.png]]

Начална страница

2020-02-16T14:23:21Z

Proektsoft:

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [http://eurocode.proektsoft.pe.hu/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Справочникът е изграден на базата на [http://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==
*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[http://eurocode.proektsoft.eu/sections/sec-lib.html Библиотека стоманени профили]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

[[Литература]]

== Полезни връзки ==
[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Начална страница

2020-02-16T14:18:52Z

Proektsoft:

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [http://eurocode.proektsoft.pe.hu/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Справочникът е изграден на базата на [http://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==
*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[sections/sec-lib.html Библиотека стоманени профили]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

[[Литература]]

== Полезни връзки ==
[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Начална страница

2020-02-16T14:18:33Z

Proektsoft:

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [http://eurocode.proektsoft.pe.hu/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Справочникът е изграден на базата на [http://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==
*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[./sections/sec-lib.html Библиотека стоманени профили]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

[[Литература]]

== Полезни връзки ==
[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Начална страница

2020-02-15T20:31:27Z

Proektsoft:

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [http://eurocode.proektsoft.pe.hu/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Справочникът е изграден на базата на [http://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==
*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[http://proektsoft.eu/dropbox/bg/Sections/SEC_LIB.html Библиотека стоманени профили]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

[[Литература]]

== Полезни връзки ==
[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Начална страница

2019-12-18T15:37:28Z

Proektsoft:

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [http://eurocode.proektsoft.pe.hu/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Справочникът е изграден на базата на [http://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==
*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[http://proektsoft-bg.com/dropbox/bg/Sections/SEC_LIB.html Библиотека стоманени профили]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

[[Литература]]

== Полезни връзки ==
[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Начална страница

2014-12-16T06:55:57Z

Proektsoft: /* Полезни връзки */

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [http://eurocode.bg/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Справочникът е изграден на базата на [http://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==
*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

[[Литература]]

== Полезни връзки ==
[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Начална страница

2014-12-16T06:54:00Z

Proektsoft: /* Полезни връзки */

== За сайта ==

Здравейте,

Добре дошли в първия интернет справочник на български език за проектиране на строителни конструкции съгласно Еврокод. От началото на 2012 г. европейските стандарти са въведени официално на територията на Република България с [http://eurocode.bg/images/Naredba_RD-02-20-19.doc "НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 29 декември 2011 г. за проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на европейската система за проектиране на строителни конструкции"]. Могат да се прилагат паралелно със старите български норми, но ''без да се смесват'' (Чл. 8). Например, не се допуска да определите натоварването и усилията по българските норми, а да извършите оразмеряването и конструирането на армировката по Еврокод.

В този сайт ще намерите практическа информация относно приложението на Еврокод за проектиране на сгради - от определянето на натоварването, статико-динамическия анализ и оразмеряването, до конструирането и изчертаването на армировката и и детайлите. Включени са множество таблици, фигури и диаграми, кратки програми, решени примери, актуални новини и коментари. Не са разгледани някои по-специфични въпроси, касаещи армиране със заварени мрежи, предварително напрягане и др. Отчетени са изискванията на националните приложения за България.

Справочникът е изграден на базата на [http://www.mediawiki.org/ Mediawiki], софтуерът, който стои в основата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4 Wikipedia].

== Списък на европейските стандарти от системата Еврокод ==

#БДС EN 1990 Еврокод 0 "Основи на проектирането на строителни конструкции".
#БДС EN 1991 [[Еврокод 1]] "Въздействия върху конструкциите".
#БДС EN 1992 [[Еврокод 2]] "Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1993 [[Еврокод 3]] "Проектиране на стоманени конструкции".
#БДС EN 1994 [[Еврокод 4]] "Проектиране на комбинирани стомано-стоманобетонни конструкции".
#БДС EN 1995 [[Еврокод 5]] "Проектиране на дървени конструкции".
#БДС EN 1996 [[Еврокод 6]] "Проектиране на зидани конструкции".
#БДС EN 1997 [[Еврокод 7]] "Геотехническо проектиране".
#БДС EN 1998 [[Еврокод 8]] "Проектиране на конструкциите за сеизмични въздействия".
#БДС EN 1999 [[Еврокод 9]] "Проектиране на конструкции от алуминиеви сплави".

[[Национални приложения]]

== Справочник по теми ==
*[[Натоварвания]]
**[[Постоянни натоварвания|Постоянни]]
**[[Експлоатационни натоварвания|Експлоатационни]]
**[[Натоварвания от сняг|Сняг]]
**[[Натоварвания от вятър|Вятър]]
**[[Температурно-климатични въздействия]]
**[[Сеизмични въздействия]]
*[[Комбининации]]
*[[Проектиране на стоманобетонни конструкции]]
**[[Материали за стоманобетонни конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманобетонни конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманобетонни конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманобетонни конструкции|Конструктивни изисквания]]
**[[Конструктивни изисквания за Ст.Б. конструкции в сеизмични райони]]
*[[Проектиране на стоманени конструкции]]
**[[Материали за стоманени конструкции|Материали]]
**[[Статико-динамически анализ на стоманени конструкции|Статико-динамически анализ]]
**[[Оразмеряване на стоманени конструкции|Оразмеряване]]
**[[Конструктивни изисквания за стоманени конструкции|Конструктивни изисквания]]

[[Литература]]

== Полезни връзки ==
[http://en.wikipedia.org/wiki/European_Committee_for_Standardization Европейски комитет по стандартизация] 
[http://www.mrrb.government.bg Министерство на регионалното развитие и благоустройството] 
[http://www.bds-bg.org Български институт за стандартизация] 
[http://kiip.bg Камара на инженерите в инвестиционното проектиране]

Special:CreateAccount

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-16T06:49:13Z

Proektsoft: /* Определяне на армировката при известни разрезни усилия */

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност ''f''cd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност ''f''yd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежения в бетона:

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}\left[1 - \left(1 - \frac{\epsilon_c(z)}{\epsilon_{c2}}\right)\right]^n</math> за <math>0 \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{c2}</math>

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}</math> за <math>\epsilon_{c2} \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{cu2}</math>

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата:

::<math>x = \frac{d \epsilon_c}{\epsilon_c + \epsilon_{s1}}</math>

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:<math>-f_{yd} \le \sigma_{si} = E_s \epsilon_{si} \le f_{yd}\ (i=1,2)</math>, където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:<math>N_c = \frac{17}{21}xf_{cd}</math>

:<math>z_c = \frac{h}{2} - \frac{99}{238}x</math>

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

:<math>N_{Rd} = N_c + N_{s1} + N_{s2}</math>

:<math>M_{Rd} = M_c + M_{s1} - M_{s2}</math>

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===

Неизвестни величини при оразмеряването:

:''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:Диаграмата на деформациите ''ε''s1 и ε''c(ε''s2).

Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:

:<math>N_{Ed} = N_{Rd}:</math>

:<math>M_{Ed} = M_{Rd}:</math>

Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени ''ε''s1 и ''ε''c, всяка от армировките ''A''s1 и ''A''s2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:

:<math>A_{s_1} = \frac{N_{Ed} z_2 + M_{Ed} + N_c(z_2 - z_c)}{\sigma_{s1} z_s}</math>

:<math>A_{s_2} = \frac{N_{Ed} z_1 - M_{Ed} + N_c(z_1 + z_c)}{\sigma_{s2} z_s}</math>

===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-16T06:21:08Z

Proektsoft: /* Носимоспособност на сечението */

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност ''f''cd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност ''f''yd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежения в бетона:

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}\left[1 - \left(1 - \frac{\epsilon_c(z)}{\epsilon_{c2}}\right)\right]^n</math> за <math>0 \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{c2}</math>

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}</math> за <math>\epsilon_{c2} \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{cu2}</math>

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата:

::<math>x = \frac{d \epsilon_c}{\epsilon_c + \epsilon_{s1}}</math>

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:<math>-f_{yd} \le \sigma_{si} = E_s \epsilon_{si} \le f_{yd}\ (i=1,2)</math>, където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:<math>N_c = \frac{17}{21}xf_{cd}</math>

:<math>z_c = \frac{h}{2} - \frac{99}{238}x</math>

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

:<math>N_{Rd} = N_c + N_{s1} + N_{s2}</math>

:<math>M_{Rd} = M_c + M_{s1} - M_{s2}</math>

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===

Неизвестни величини при оразмеряването:

:''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:Диаграмата на деформациите ''ε''s1 иε''c(ε''s2).

Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:

:<math>N_{Ed} = N_{Rd}:</math>

:<math>M_{Ed} = M_{Rd}:</math>

Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени ''ε''s1 и ''ε''c, всяка от армировките ''A''s1 и ''A''s2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:

:<math>A_{s_1} = \frac{N_{Ed} z_2 + M_{Ed} + N_c(z_2 - z_c)}{\sigma_{s1} z_s}</math>

:<math>A_{s_2} = \frac{N_{Ed} z_1 - M_{Ed} + N_c(z_1 + z_c)}{\sigma_{s2} z_s}</math>

===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-16T06:18:53Z

Proektsoft: /* Определяне на армировката при известни разрезни усилия */

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност ''f''cd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност ''f''yd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежения в бетона:

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}\left[1 - \left(1 - \frac{\epsilon_c(z)}{\epsilon_{c2}}\right)\right]^n</math> за <math>0 \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{c2}</math>

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}</math> за <math>\epsilon_{c2} \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{cu2}</math>

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата:

::<math>x = \frac{d \epsilon_c}{\epsilon_c + \epsilon_{s1}}</math>

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:<math>-f_{yd} \le \sigma_{si} = E_s \epsilon_{si} \le f_{yd}\ (i=1,2)</math>, където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:<math>N_c = \frac{17}{21}xf_{cd}</math>

:<math>z_c = \frac{h}{2} - \frac{99}{238}x</math>

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

:''N''Rd = ''N''c + ''N''s1 + ''N''s2

:''M''Rd = ''M''c + ''M''s1 – ''M''s2

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===

Неизвестни величини при оразмеряването:

:''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:Диаграмата на деформациите ''ε''s1 иε''c(ε''s2).

Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:

:<math>N_{Ed} = N_{Rd}:</math>

:<math>M_{Ed} = M_{Rd}:</math>

Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени ''ε''s1 и ''ε''c, всяка от армировките ''A''s1 и ''A''s2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:

:<math>A_{s_1} = \frac{N_{Ed} z_2 + M_{Ed} + N_c(z_2 - z_c)}{\sigma_{s1} z_s}</math>

:<math>A_{s_2} = \frac{N_{Ed} z_1 - M_{Ed} + N_c(z_1 + z_c)}{\sigma_{s2} z_s}</math>

===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-16T06:18:28Z

Proektsoft: /* Определяне на армировката при известни разрезни усилия */

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност ''f''cd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност ''f''yd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежения в бетона:

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}\left[1 - \left(1 - \frac{\epsilon_c(z)}{\epsilon_{c2}}\right)\right]^n</math> за <math>0 \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{c2}</math>

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}</math> за <math>\epsilon_{c2} \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{cu2}</math>

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата:

::<math>x = \frac{d \epsilon_c}{\epsilon_c + \epsilon_{s1}}</math>

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:<math>-f_{yd} \le \sigma_{si} = E_s \epsilon_{si} \le f_{yd}\ (i=1,2)</math>, където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:<math>N_c = \frac{17}{21}xf_{cd}</math>

:<math>z_c = \frac{h}{2} - \frac{99}{238}x</math>

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

:''N''Rd = ''N''c + ''N''s1 + ''N''s2

:''M''Rd = ''M''c + ''M''s1 – ''M''s2

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===

Неизвестни величини при оразмеряването:

:''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:Диаграмата на деформациите (''ε''s1 иε''c(ε''s2).

Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:

:<math>N_{Ed} = N_{Rd}:</math>

:<math>M_{Ed} = M_{Rd}:</math>

Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени ''ε''s1 и ''ε''c, всяка от армировките ''A''s1 и ''A''s2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:

:<math>A_{s_1} = \frac{N_{Ed} z_2 + M_{Ed} + N_c(z_2 - z_c)}{\sigma_{s1} z_s}</math>

:<math>A_{s_2} = \frac{N_{Ed} z_1 - M_{Ed} + N_c(z_1 + z_c)}{\sigma_{s2} z_s}</math>

===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-16T06:16:27Z

Proektsoft: /* Определяне на армировката при известни разрезни усилия */

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност ''f''cd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност ''f''yd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежения в бетона:

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}\left[1 - \left(1 - \frac{\epsilon_c(z)}{\epsilon_{c2}}\right)\right]^n</math> за <math>0 \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{c2}</math>

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}</math> за <math>\epsilon_{c2} \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{cu2}</math>

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата:

::<math>x = \frac{d \epsilon_c}{\epsilon_c + \epsilon_{s1}}</math>

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:<math>-f_{yd} \le \sigma_{si} = E_s \epsilon_{si} \le f_{yd}\ (i=1,2)</math>, където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:<math>N_c = \frac{17}{21}xf_{cd}</math>

:<math>z_c = \frac{h}{2} - \frac{99}{238}x</math>

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

:''N''Rd = ''N''c + ''N''s1 + ''N''s2

:''M''Rd = ''M''c + ''M''s1 – ''M''s2

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===

Неизвестни величини при оразмеряването:

:''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:''ε''s1 – деформация в долната армировка;
:''ε''c – деформация в натиснатия ръб на бетона или при изцяло опънато сечение: ''ε''s2 - деформация в горната армировка.

Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:

:<math>N_{Ed} = N_{Rd}:</math>

:<math>M_{Ed} = M_{Rd}:</math>

Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени ''ε''s1 и ''ε''c, всяка от армировките ''A''s1 и ''A''s2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:

:<math>A_{s_1} = \frac{N_{Ed} z_2 + M_{Ed} + N_c(z_2 - z_c)}{\sigma_{s1} z_s}</math>

:<math>A_{s_2} = \frac{N_{Ed} z_1 - M_{Ed} + N_c(z_1 + z_c)}{\sigma_{s2} z_s}</math>

===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-16T06:15:45Z

Proektsoft: /* Резултантни сили в бетона и армировката */

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност ''f''cd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност ''f''yd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежения в бетона:

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}\left[1 - \left(1 - \frac{\epsilon_c(z)}{\epsilon_{c2}}\right)\right]^n</math> за <math>0 \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{c2}</math>

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}</math> за <math>\epsilon_{c2} \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{cu2}</math>

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата:

::<math>x = \frac{d \epsilon_c}{\epsilon_c + \epsilon_{s1}}</math>

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:<math>-f_{yd} \le \sigma_{si} = E_s \epsilon_{si} \le f_{yd}\ (i=1,2)</math>, където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:<math>N_c = \frac{17}{21}xf_{cd}</math>

:<math>z_c = \frac{h}{2} - \frac{99}{238}x</math>

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

:''N''Rd = ''N''c + ''N''s1 + ''N''s2

:''M''Rd = ''M''c + ''M''s1 – ''M''s2

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===

Неизвестни величини при оразмеряването:

:{|Math''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:''ε''s1 – деформация в долната армировка;
:''ε''c – деформация в натиснатия ръб на бетона или при изцяло опънато сечение: ''ε''s2 - деформация в горната армировка.

Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:

:<math>N_{Ed} = N_{Rd}:</math>

:<math>M_{Ed} = M_{Rd}:</math>

Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени ''ε''s1 и ''ε''c, всяка от армировките ''A''s1 и ''A''s2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:

:<math>A_{s_1} = \frac{N_{Ed} z_2 + M_{Ed} + N_c(z_2 - z_c)}{\sigma_{s1} z_s}</math>

:<math>A_{s_2} = \frac{N_{Ed} z_1 - M_{Ed} + N_c(z_1 + z_c)}{\sigma_{s2} z_s}</math>

===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-16T06:10:51Z

Proektsoft: /* Теоретични предпоставки */

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност ''f''cd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност ''f''yd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежения в бетона:

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}\left[1 - \left(1 - \frac{\epsilon_c(z)}{\epsilon_{c2}}\right)\right]^n</math> за <math>0 \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{c2}</math>

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}</math> за <math>\epsilon_{c2} \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{cu2}</math>

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата:

::<math>x = \frac{d \epsilon_c}{\epsilon_c + \epsilon_{s1}}</math>

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:<math>-f_{yd} \le \sigma_{si} = E_s \epsilon_{si} \le f_{yd}\ (i=1,2)</math>, където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:''N''c = 17/21''·x·f''cd

:''z''c = ''h''/2 – 99/238·''x''

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

:''N''Rd = ''N''c + ''N''s1 + ''N''s2

:''M''Rd = ''M''c + ''M''s1 – ''M''s2

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===

Неизвестни величини при оразмеряването:

:{|Math''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:''ε''s1 – деформация в долната армировка;
:''ε''c – деформация в натиснатия ръб на бетона или при изцяло опънато сечение: ''ε''s2 - деформация в горната армировка.

Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:

:<math>N_{Ed} = N_{Rd}:</math>

:<math>M_{Ed} = M_{Rd}:</math>

Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени ''ε''s1 и ''ε''c, всяка от армировките ''A''s1 и ''A''s2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:

:<math>A_{s_1} = \frac{N_{Ed} z_2 + M_{Ed} + N_c(z_2 - z_c)}{\sigma_{s1} z_s}</math>

:<math>A_{s_2} = \frac{N_{Ed} z_1 - M_{Ed} + N_c(z_1 + z_c)}{\sigma_{s2} z_s}</math>

===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-16T06:08:46Z

Proektsoft: /* Напрежения в бетона и армировката */

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност fcd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност fyd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежения в бетона:

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}\left[1 - \left(1 - \frac{\epsilon_c(z)}{\epsilon_{c2}}\right)\right]^n</math> за <math>0 \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{c2}</math>

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}</math> за <math>\epsilon_{c2} \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{cu2}</math>

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата:

::<math>x = \frac{d \epsilon_c}{\epsilon_c + \epsilon_{s1}}</math>

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:<math>-f_{yd} \le \sigma_{si} = E_s \epsilon_{si} \le f_{yd}\ (i=1,2)</math>, където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:''N''c = 17/21''·x·f''cd

:''z''c = ''h''/2 – 99/238·''x''

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

:''N''Rd = ''N''c + ''N''s1 + ''N''s2

:''M''Rd = ''M''c + ''M''s1 – ''M''s2

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===

Неизвестни величини при оразмеряването:

:{|Math''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:''ε''s1 – деформация в долната армировка;
:''ε''c – деформация в натиснатия ръб на бетона или при изцяло опънато сечение: ''ε''s2 - деформация в горната армировка.

Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:

:<math>N_{Ed} = N_{Rd}:</math>

:<math>M_{Ed} = M_{Rd}:</math>

Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени ''ε''s1 и ''ε''c, всяка от армировките ''A''s1 и ''A''s2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:

:<math>A_{s_1} = \frac{N_{Ed} z_2 + M_{Ed} + N_c(z_2 - z_c)}{\sigma_{s1} z_s}</math>

:<math>A_{s_2} = \frac{N_{Ed} z_1 - M_{Ed} + N_c(z_1 + z_c)}{\sigma_{s2} z_s}</math>

===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-15T16:56:45Z

Proektsoft:

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност fcd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност fyd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежение в бетона:

:<math>\sigma_c(z) = f_{cd}\left[1 - \left(1 - \frac{\epsilon_c(z)}{\epsilon_{c2}}\right)\right]^n</math> за <math>0 \le \epsilon_c(z) \le \epsilon_{c2}</math>

:''σ''c(''z'') = ''f''cd[1 - (1 - ''ε''c(''z'')/''ε''c2)]n за 0 ≤ ''ε''c(''z'') ≤ ''ε''c2
:''σ''c(''z'') = ''f''cd за ''ε''c2 ≤ ''ε''c(''z'') ≤ ''ε''cu2

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата: ''x'' = ''d''·''ε''c /(''ε''c + ''ε''s1)

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:-''f''yd ≤ ''σ''si = ''E''(s) ''ε''si ≤ ''f''yd (i=1,2), където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:''N''c = 17/21''·x·f''cd

:''z''c = ''h''/2 – 99/238·''x''

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

:''N''Rd = ''N''c + ''N''s1 + ''N''s2

:''M''Rd = ''M''c + ''M''s1 – ''M''s2

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===

Неизвестни величини при оразмеряването:

:{|Math''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:''ε''s1 – деформация в долната армировка;
:''ε''c – деформация в натиснатия ръб на бетона или при изцяло опънато сечение: ''ε''s2 - деформация в горната армировка.

Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:

:<math>N_{Ed} = N_{Rd}:</math>

:<math>M_{Ed} = M_{Rd}:</math>

Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени ''ε''s1 и ''ε''c, всяка от армировките ''A''s1 и ''A''s2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:

:<math>A_{s_1} = \frac{N_{Ed} z_2 + M_{Ed} + N_c(z_2 - z_c)}{\sigma_{s1} z_s}</math>

:<math>A_{s_2} = \frac{N_{Ed} z_1 - M_{Ed} + N_c(z_1 + z_c)}{\sigma_{s2} z_s}</math>

===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-15T16:17:45Z

Proektsoft:

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност fcd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност fyd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежение в бетона:

:''σ''c(''z'') = ''f''cd[1 - (1 - ''ε''c(''z'')/''ε''c2)]n за 0 ≤ ''ε''c(''z'') ≤ ''ε''c2
:''σ''c(''z'') = ''f''cd за ''ε''c2 ≤ ''ε''c(''z'') ≤ ''ε''cu2

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата: ''x'' = ''d''·''ε''c /(''ε''c + ''ε''s1)

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:-''f''yd ≤ ''σ''si = ''E''(s) ''ε''si ≤ ''f''yd (i=1,2), където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:''N''c = 17/21''·x·f''cd

:''z''c = ''h''/2 – 99/238·''x''

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

''N''Rd = ''N''c + ''N''s1 + ''N''s2

''M''Rd = ''M''c + ''M''s1 – ''M''s2

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===
Неизвестни величини при оразмеряването:
:{|Math''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:''ε''s1 – деформация в долната армировка;
:''ε''c – деформация в натиснатия ръб на бетона или при изцяло опънато сечение: ''ε''s2 - деформация в горната армировка.
Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:
''N''Ed = ''N''Rd
''M''Ed = ''M''Rd
Резултантните усилия в сечението се намират както в предишната точка:
Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени εs1 и εc, всяка от армировките As1 и As2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:

:<math>A_s_1 = \frac{N_E_dz_2+M_E_d+N_c(z_2-z_c)}{\sigma_s_1z_s}</math>
:<math>A_s_2 = \frac{N_E_dz_1-M_E_d+N_c(z_1+z_c)}{\sigma_s_2z_s}</math>

===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-15T15:08:37Z

Proektsoft:

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност fcd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност fyd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежение в бетона:

:''σ''c(''z'') = ''f''cd[1 - (1 - ''ε''c(''z'')/''ε''c2)]n за 0 ≤ ''ε''c(''z'') ≤ ''ε''c2
:''σ''c(''z'') = ''f''cd за ''ε''c2 ≤ ''ε''c(''z'') ≤ ''ε''cu2

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата: ''x'' = ''d''·''ε''c /(''ε''c + ''ε''s1)

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:-''f''yd ≤ ''σ''si = ''E''(s) ''ε''si ≤ ''f''yd (i=1,2), където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:''N''c = 17/21''·x·f''cd

:''z''c = ''h''/2 – 99/238·''x''

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

''N''Rd = ''N''c + ''N''s1 + ''N''s2

''M''Rd = ''M''c + ''M''s1 – ''M''s2

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===
Неизвестни величини при оразмеряването:
:''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:''ε''s1 – деформация в долната армировка;
:''ε''c – деформация в натиснатия ръб на бетона или при изцяло опънато сечение: ''ε''s2 - деформация в горната армировка.
Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:
''N''Ed = ''N''Rd
''M''Ed = ''M''Rd
Резултантните усилия в сечението се намират както в предишната точка:
Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени εs1 и εc, всяка от армировките As1 и As2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:
As1 = (NEd•z2 + MEd + Nc•(z2 – zc)) /(σs1 zs) (3)
As2 = (NEd•z1 – MEd + Nc•(z1 + zc)) /(σs2 zs) (4)

<m>x=x+1</m>
===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-15T14:45:46Z

Proektsoft:

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност fcd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност fyd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент ''M''Rd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване ''N''Rd = ''N''Ed. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние и да удовлетворява условието ''N''Rd = ''N''Ed. Решението се извършва чрез подходящ итерационен алгоритъм.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила ''N''Rd и огъващ момент ''M''Rd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежение в бетона:

:''σ''c(''z'') = ''f''cd[1 - (1 - ''ε''c(''z'')/''ε''c2)]n за 0 ≤ ''ε''c(''z'') ≤ ''ε''c2
:''σ''c(''z'') = ''f''cd за ''ε''c2 ≤ ''ε''c(''z'') ≤ ''ε''cu2

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата: ''x'' = ''d''·''ε''c /(''ε''c + ''ε''s1)

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:-''f''yd ≤ ''σ''si = ''E''(s) ''ε''si ≤ ''f''yd (i=1,2), където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта за сечение с произволна форма се намират по формулите:

[[Файл:Section_forces.png]]

При правоъгълно сечение и параболично-линейна диаграма на бетона могат да се ползват изразите:

:''N''c = 17/21''·x·f''cd

:''z''c = ''h''/2 – 99/238·''x''

За по-голяма точност, от площта на бетона може да се извади площта на натисковата армировка.

====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия ''N''Rd и ''M''Rd се определят както следва:

''N''Rd = ''N''c + ''N''s1 + ''N''s2

''M''Rd = ''M''c + ''M''s1 – ''M''s2

===Определяне на армировката при известни разрезни усилия===
Неизвестни величини при оразмеряването:
:''A''s1 – площ на опънната армировка;
:''A''s2 – площ на натисковата армировка;
:''ε''s1 – деформация в долната армировка;
:''ε''c – деформация в натиснатия ръб на бетона или при изцяло опънато сечение: ''ε''s2 - деформация в горната армировка.
Те се намират от условията за равновесие на вътрешните усилия в сечението:
NEd = NRd (1)
MEd = MRd (2)
Резултантните усилия в сечението се намират както в предишната точка:
NRd = Nc + Ns1 + Ns2
MRd = – Mc + Ms1 – Ms2
Стойностите на армировките не са известни предварително. При зададени εs1 и εc, всяка от армировките As1 и As2 може да се определи еднозначно от условието сума моменти за центъра на срещуположната армировка да бъде равно на нула:
As1 = (NEd•z2 + MEd + Nc•(z2 – zc)) /(σs1 zs) (3)
As2 = (NEd•z1 – MEd + Nc•(z1 + zc)) /(σs2 zs) (4)

===Интеракционни диаграми за оразмеряване на сечения===

Файл:Section forces.png

2014-12-15T12:52:26Z

Proektsoft: Разрезни усилия в стоманобтонно сечение

Разрезни усилия в стоманобтонно сечение

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-15T10:22:54Z

Proektsoft:

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност fcd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност fyd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент MRd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване NRd = NEd. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила NRd и огъващ момент MRd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежение в бетона:

:''σ''c(''z'') = ''f''cd[1 - (1 - ''ε''c(''z'')/''ε''c2)]n за 0 ≤ ''ε''c(''z'') ≤ ''ε''c2
:''σ''c(''z'') = ''f''cd за ''ε''c2 ≤ ''ε''c(''z'') ≤ ''ε''cu2

::''f''cd – изчислителна якост на натиск на бетона;

::n = 2; ''ε''c2 = 2.0 ‰; ''ε''cu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

::Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ ''z'' ≤ ''x''.

::Височината на натисковата зона x се определя по формулата: ''x'' = ''d''·''ε''c /(''ε''c + ''ε''s1)

Напреженията в армировката се определят по формулата:

:-''f''yd ≤ ''σsi = ''E''(s) ''ε''si ≤ ''f''yd (i=1,2), където

::''f''yd – изчислителна якост на армировката на опън;

::''Е''s – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта на сечението се намират по формулите:

Бетон
N_c= ∫_0^x▒〖σ_c (z) b(z)∙dz〗
Mc = Nc•zc
z_c=h-y_c-x+∫_0^x▒〖(σ_c (z) b(z) z)/N_c ∙dz〗

Долна армировка
Ns1 = As1•σs1
Ms1 = Ns1•z1
z1 = yc – d1

Горна армировка
Ns2 = As2•σs2
Ms2 = Ns2•z2
z2 = yc – h – yc – d2

От площта на бетона се изважда площта на натисковата армировка.
====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия NRd и MRd се определят както следва:
NRd = Nc + Ns1 + Ns2
MRd = Mc + Ms1 – Ms2

Оразмеряване на стоманобетонни конструкции за огъващи моменти и осова сила

2014-12-14T18:45:37Z

Proektsoft: /* Носимоспособност на напречните сечения */

===Теоретични предпоставки===
При оразмеряване на стоманобетонни сечения по Еврокод се приемат следните предпоставки:
* бетонът изцяло е изключен от работа в опънната зона и опънните напрежения се поемат от армировката;
* изчислителната диаграма на натисковите напрежения в бетона се приема параболично-правоъгълна с максимална стойност fcd;
* изчислителната диаграма напрежения-деформации на стоманата се приема линейно-пластична с максимална стойност fyd;
* съществува сцепление между бетона и армировката;
* в сила е хипотезата на Бернули за равнинност на сеченията - диаграмата на деформациите по височина на сечението е линейна;
* носещата способност на сечението се изчерпва, когато деформацията в бетона или армировката достигне граничната;
* вътрешните усилия в бетона и армировката са в равновесие с разрезните усилия, породени от външните товари.

===Зависимости между напрежения и деформации===
|[[Файл:Stress-strain.png]]
{|style="width:500px;"
|Бетон: Параболично-правоъгълна
|Армировка: линейно-пластична
|}
: σc(εc) = ''f''cd[1 - ( 1 - εc /εc2)]n за 0 ≤ εc ≤ εc2
: σc(εc) = ''f''cd за εc2 ≤ εc ≤ εcu2

===Носимоспособност на напречното сечение при известна армировка===
Задачата се свежда до това, при известни размери на сечението и разположение и площ на армировката да се намери носимоспособността на сечението. Обикновено се търси стойността на огъващия момент MRd така, че резултантаната вътрешна осова сила да бъде равна на осовата сила от външното натоварване NRd = NEd. Изчисленията се провеждат в следната последователност:
#Намира се неизвестната диаграма на деформациите така, че сечението да бъде в гранично състояние.
#Определят се напреженията в бетона и армировката от избраните зависимости "напрежения-деформации".
#Определят се резултантните вътрешни усилия в бетона и армировката и общата осова сила NRd и огъващ момент MRd за центъра на тежестта на сечението.

[[Файл:Section_design.png‎]]

====Диаграма на деформациите====

Диаграмата на деформациите в сечението е линейна и се определя от деформацията в долната армировка ''ε''s1 и в бетона ''ε''c. При изцяло опънато сечение вместо ''ε''c се използва деформацията в горната армировка ''ε''s2. За да бъде сечението винаги в гранично състояние, стойностите на ''ε''s1 и ''ε''c (''ε''s2) се избират по определен начин в зависимост от зоната, в която попада диаграмата, съгласно схемата по-горе:

:Случай 1: Деформацията в долната армировка е постоянна ''ε''s1 = ''ε''ud, а деформацията в горния ръб ''ε''εc се изменя от ''ε''ud (в горната армировка) до - ''ε''cu2;

:Случай 2: Деформацията в горния ръб е постоянна ''ε''c = - ''ε''cu2, а деформацията в опънната армировка се изменя от ''ε''ud до - ''ε''cu2·''d''1/''h''. При това, деформацията в долния ръб на бетона достига до нула;

:Случай 3: При изцяло натиснато сечение, диаграмата на деформациите се завърта около т. С, като деформациите в т. С се запазват равни на - ''ε''c2. Положението на т. С спрямо горния ръб се определя по формулата ''a''c = ''h''·(1 – ''ε''c2/''ε''cu2).

====Напрежения в бетона и армировката====
Напрежение в бетона

''σ''c(''z'')=f_cd [1-(1-(ε_c (z))/ε_c2 )^n ]-за 0≤ε_c (z)≤ε_c2

''σ''c(''z'')=f_cd -за ε_c2≤ε_c (z)≤ε_cu2, където

:fcd – изчислителна якост на натиск на бетона;

:n = 2; εc2 = 2.0 ‰; εcu2 = 3.5 ‰ – за бетони клас до C50/60;

Координатата z представлява височината на съответната точка от сечението над нулевата линия: 0 ≤ z ≤ x.

Височината на натисковата зона x се определя по формулата: x = d•εc /(εc + εs1)

Напреженията в армировката се определят по формулата:

〖-f_yd " ≤ " σ〗_si=E_(s∙) ε_si " ≤ " f_yd (i=1,2) ,където

:fyd – изчислителна якост на армировката на опън;

:Еs – изчислителна стойност на модула на еластичност на армировката.

====Резултантни сили в бетона и армировката====

Резултантните сили в бетона и армировките и моментите им спрямо центъра на тежестта на сечението се намират по формулите:

Бетон
N_c= ∫_0^x▒〖σ_c (z) b(z)∙dz〗
Mc = Nc•zc
z_c=h-y_c-x+∫_0^x▒〖(σ_c (z) b(z) z)/N_c ∙dz〗

Долна армировка
Ns1 = As1•σs1
Ms1 = Ns1•z1
z1 = yc – d1

Горна армировка
Ns2 = As2•σs2
Ms2 = Ns2•z2
z2 = yc – h – yc – d2

От площта на бетона се изважда площта на натисковата армировка.
====Носимоспособност на сечението====
Стойностите на граничните усилия NRd и MRd се определят както следва:
NRd = Nc + Ns1 + Ns2
MRd = Mc + Ms1 – Ms2

Файл:Section design.png

2014-12-14T17:59:24Z

Proektsoft: Оразмеряване на стоманобетонно сечение за огъване с осова сила

Оразмеряване на стоманобетонно сечение за огъване с осова сила