Сеизмични въздействия

от Eurocode.bg
Направо към: навигация, търсене

Изчислителен спектър на реагиране

Уеб приложение за генериране на изчислителния спектър на реагиране

Стойностите на спектралните ускорения Sd(T) в хоризонтално направление се получават в зависимост от периода, съгласно БДС EN 1998-1:2004 т. 3.2.2.5 (4)P, както следва:

Sd(T) = agS·[2/3 + T/TB(2.5/q - 2/3)] при 0 ≤ TTB;
Sd(T) = agS·2.5/q при TBTTC;
Sd(T) = agS·2.5/q·TC/Tβ·ag при TCTTD;
Sd(T) = agS·2.5/q·TCTD/T2β·ag при TDT.

В горните формули са използнати следните означениея:

T – период на трептене на съответната форма;
ag – изчислителното ускорение на земната основа ag = agRγI;
TB – начало на участъка с постоянно спектрално ускорение;
TC – край на участъка с постоянно спектрално ускорение;
TD – начало на участъка с постоянно преместване;
S – почвен коефициент;
q – коефициент на поведение;
β – коефициент за минимална стойност на изчислителния спектър;
γI – коефициент на значимост.
EC8 spectrum.png

Стойностите на agR се определят в зависимост от местоположението на обекта от картата в Приложение NA.D на БДС EN 1998-1:2005/NA:2012 за период на повторяемост 475 г. Стойностите на коефициента на значимост се избират в зависимост от класа на значимост на сградата от Таблица NA.4.3 на националното приложение:

Клас Сгради γI
I Сгради с малка значимост за обществена безопасност, например селскостопански сгради и др. 0,8
II Обикновени сгради, непринадлежащи към другите категории 1,0
III Сгради, чиято сеизмична носеща способност е от значение от гледна точка на последиците от пълно разрушение, например училища, зали, културни институции и др. 1,2
IV Сгради, чиято цялост по време на земетресения е от жизнено значение за защита на населението, например болници, противопожарна охрана, електроцентрали и др. 1,4

Стойностите на S, TB, TC и TD се определят от Таблица NA.3.2 от националното приложение, в зависимост от типа на земната основа и вида на спектъра. Сградите в България се изследват за два вида спектри: Вид1 и Вид3. Вид3 отчита влиянието на огнището във Вранча и се прилага за определена част от северна България.

Тип земна основа S TB TC TD
Вид1
A 1,00 0,10 0,30 2,00
B 1,30 0,10 0,40 2,00
C 1,20 0,10 0,50 2,00
D 1,00 0,10 0,60 2,00
E 1,20 0,10 0,50 2,00
Вид3
Всички 1,00 0,20 1,00 2,00

За вертикалната компонента на изчислителния спектър се използват същите формули като за хоризонталната при положение, че ag се замести с agv, чиито стойности се определят съгласно Таблица NA.3.4:

Вид спектър agv/ag TB TC TD
Вид 1 0,85 0,10 0,40 2,00
Вид 3 0,85 0,20 0,60 2,00

Типовете земна основа са дадени в Таблица NA.3.1:

Тип
земна
основа
Описание на почвения профил Показатели
VS,30
[m/s]
NSPT
[удари/
30 cm]
CU
[kPa]
A Скала или други скални образувания, включваща най-много 5 m по-слаби повърхностни видове > 800 - -
B Много плътни пясъци, чакъли или много твърда глина с мощност няколко десетки метра, характеризиращи се с нарастващи почвени показатели в дълбочина 360-800 > 50 > 250
C Мощни депозити от плътни до средно плътни пясъци, чакъли или твърдо-пластична глина с мощност от няколко десетки до стотици метри 180-360 15-50 70-250
D Депозити от рохки до средноплътни несвързани почви (със или без свързани в тях прослойки) или депозити от предимно меки до твърдо-пластични свързани почви < 180 < 15 < 70
E Почвени профили, изградени от пластове тип C или D и с мощност от 5 m до 20 m, лежащи върху корава основа с VS > 800 m/s

Коефициентът на поведение q зависи от способността на конструкцията да разсейва сеизмична енергия чрез нееластична работа. Определя се в зависимост от вида на конструкцията и избрания клас на дуктилност съгласно БДС EN 1998-1:2004, т. 5.2.2.2:

q = qokw ≥ 1,5

kw = (1 + αo)/3 ≤ 1,0

αo = hwi/lwi

hwi ,lwi – височина и дължина на шайбата

Вид на конструкцията Стойности на qo
DCM DCH
Рамкова система, смесена система, система със свързани стени 3,0αu/α1 4,5αu/α1
Стенна система с несвързани стени (отделни шайби) 3,0 4,0αu/α1
Усукващо деформируема система 2,0 3,0
Система обърнато махало 1,5 2,0

За нерегулярни по височина сгради, стойността на qo се намалява с 20%.

Стойностите на коефициента αu/α1 могат да се определят приблизително съгласно таблицата:

Вид на конструкцията αu/α1
Рамкови или еквивалентни на рамкови смесени системи:
- едноетажни сгради
- многоетажни, едноотворни рамки
- многоетажни, многоотворни рамки или еквивалентни на рамкови смесени системи

1,1
1,2
1,3
Стенни или еквивалентни на стенни смесени системи
- стенни системи само с две отделни стени за хоризонтално направление
- други стенни системи с отделни стени (шайби)
- еквивалентни на стенни смесени системи или стенни системи със свързани стени

1,0
1,1
1,2

За нерегулярна в план сграда се допуска да се използва приблизителна стойност на αu/α1, равна на средната стойност от 1 и стойността, дадена за съответната регулярна конструктивна система.

Определяне на масите

Масата на етаж k се определя по формулата:

Mk = ΣGkj "+" ΣψE,i·Qk,i, където

ΣGkj включва собственото тегло и постоянните натоварвания, а Qk,i - полезните натоварвания, приложени върху етажа. Коефициентите ψE,i се получават по формулата:

ψE,i = φ·ψ2,i

Коефициентите ψ2,i отчитат квазипостоянната стойност на натоварването и се определят от Таблица NА.А1.1 на БДС EN 1990-NA. Стойностите на φ са дадени в Таблица 4.2 на БДС EN 1998-1:2004, както следва:

Вид на временното натоварване Етаж φ
Категории А-C Покрив 1,0
Етажи с взаимно зависимо обитаване 0,8
Независимо обитавани етажи 0,5
Категории D-F и архиви 1,0

Комбиниране на усилията

Комбинирането на усилията от сеизмично въздействие се извършва по формулата: ΣGkj "+" Σψ2,i·Qk,i "+" AEd. Означението AEd се отнася за ефектите от самото сеизмично въздействие.

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти